take-it-or-leave-it

разбира се, и тази година 14. февруари не направи изключение и успя да се впише в графата “най-депресиращи дни на годината”. не знам как винаги успява. дори и в първия момент да започне съвсем обикновено,винаги свършва зле.

както и едни други неща. но съм прекалено разстроена, за да говоря за тях.

току-що се връщам от кино. ходих да гледам филм. гледах into the wild.

хареса ми, но засега не ми е дал отговори. на една вълна сме с главния герой (особено днес) и много пъти и аз съм си мислила едни такива неща, но…но, но, но в момента ми трябват решения, не дискусии. посока, а не омагьосан кръг.

трябва да си намеря смисъл в живота. ще трябва да започна от нещо малко. и …тук щеше да стои нещо, което написах няколко пъти и после на няколко пъти изтрих. н го няма, защото такива неща не бива да стоят при решенията. не бива.

предполагам, че този уикенд ме очакват още от дните от онази графа, за която писах по-горе. дори и да не пиша, на никого няма да му направи впечатление, което сигурно може и да звучи като успокоение, но не е.

вече не си спомням дали писах, но в момента при мен е едно ди/ви/ди, което много ми допада и което носи заглавието на този ден. още малко има до 25. февруари, когато ще мога да го гледам наживо това нещо скъпоценно.

днес гледахме surf’s up и ми беше много забавно, ето на такива филми искам да водя децата си (които са планирани, но има време докато се появят).

не мога да си спомня един единствен път да съм слушала песента и да не ми е ставало. душевно да ми е ставало. хубаво и дълбоко ми е и сега, не само защото и беше дошъл редът в winamp-а.

бях на кино и гледахме с м. немския документален филм am limit. отново ми се показа какво повече ми харесва на този свят и накъде трябва да гледам и като се има предвид колко много ми треперят колената да не затъна отново в тривиалност и депресия от лицемерието и хорското самонедеволство, намиращо изблик в глупост и в това разни хора да се опитват да си запокитят комплексите в твоя двор (това всичкото заради факта, че от следващата седмица сменям обстановката и ще бъда конфронтирана с гореспоменатото), ми се доказа, че не бива да се влияя от нещата, които нямат значение за мен.
филмът беше интересен от много гледни точки и би се харесал на много хора, които познавам. но не и на толкова много, колкото ми се иска. беше и хубаво след толкова време да отида на кино.
днес сутринта отметнах доста бюрократични дейности. отивайки на обяд, се загледах в някаква витрина и се усетих колко 60-ийс изглеждам, с диадема, опашка и голеееми очила и т.н. модата се повтаря на няколко десетилетия и се замислих кои са нещата, които от най-далечното време не са се променяли в човешката история - престъпността, алкохолът, сексът, наркотиците и любовта. тъпо ми стана, като се замислих за последното. при положение, че вече трябва да уточнявате в една връзка дали тя е ексклузивна или не.

на стаята, където живях в последните няколко години.
гледах Marie Antoinette.
хареса ми много.
знам, че няма нищо постоянно и не ми се свиква с нищо. но е трудно и не мога да си обясня защо винаги търсим навика, това което се повтаря, да си го запечатаме някъде и всеки ден да си го въртим. а като не го направим, да ни става мъчно. сами сме си виновни. при положение, че всичко се излива нанякъде. няма смисъл, просто по течението.

уморена съм.
ще пия еин бекс лемон и си лягам да спя.
това е последният пост от бюрото в тази стая.

когато човек се усмихва, по-добре възприема света. това си мислех вчера, докато слушах музика със слушалки и се усмихвах и се чуваше по-добре. някакси по-хубаво се наместват в ушната мида и се получава гениалано.

а след като гледах it’s all gone pete tong, съм доста притеснена за моите уши. филмът е много готин.

hard candy - последният филм, който гледах и ми хареса.

dazed and confused е с една интересна режисьорка на корицата този месец - софиа копола. в списанието намерих и това.

слънчева и малко мразовита неделя, гледах няколко филма този уикенд.

да започна с по-леката част - thank you for smoking - много саркастичен, забавен и дързък, гледам го за втори път и не мога да се оплача.
другите два определено са от по-отдавна, но и на тях им дойде сега редът като на закуска за шампиони, която привърших днес сутринта. before sunrise -  толкова много хора ми го бяха хвалили, не са сбъркали, хареса ми и се разнежих за моята последна такава ситуация, разиграла се преди десет дена.

untamed heart - не вярвам вече в американското кино, щом там няма щастлив край, всъщност какво по хубаво от това да намериш истинска любов. с една дума - много вълнуващо беше през почивните дни, обичам да реагирам емоционално, супер е.

…заглавието е само за фенове на колективното съзнание или за spam.
още не съм го догледала, а то си е доста изискващо ресурси. ще го гледам пак. ако няма с кого да го изкоментирам. като всяко интересно нещо има много светлина и много сенки.
what the bleep do we know

днес започнаха головете в собствени и чужди врати, аз пък догледах последните пет минути на garden state, който вчера прекъснах точно преди края. това е първият филм от много време насам, който не съжалявам, че съм гледала.