завиждам на свилен ноев ужасно - искам и аз да имам неговата артикулация!!!!
ако този блог не го пишех, а беше pod/vodcast, нищо нямаше да се разбира, защото аз артикулирам ужасно думите, говоря бързо и завалено, не е за разправяне>:)
one day you are king of the mountain, and the next day there is no mountain at all.
на фона на това проблемите на joy division не ми се виждат кой знае колко сложни. поне са нямали manager gay.
а сега за забава преди лягане да си представим и няколко други банди в този клип.
не обичам да духа. студен, смразяващ вятър, който все едно минава през теб. не обичам и веднага ми става глупаво, когато е толкова студено.
днес ми е ужасно отпуснато. след обяд за малко легнах - аз никога не спя през деня - и заспах. което означава, че или някоя фея е дунала в дланта си и е разстлала приспивен прашец над града, или че разболявам.
не знам колко време съм спала, но се събудих три пъти по-уморена. сънищата обаче си заслужаваха. най-интересният фрагмент : излизам на балкона, под мен има река, от другата страна виждам къщите. виждам как на отсрещния балкон пак излизам аз - с други дрехи. мога да увеличавам това, което наблюдавам, и се разгелждам с най-малки подробности. другата аз ми сеусмихва! не може да е огледало. аз си викам гледай колко яко, сега ще я снимам и ако се вижда на снимката, тогава…тук логиката ми се губи, не си спомням какво беше, но беше важно. точно ще се върна в стята да си взема камерата и в., която през цялото време седеше до мен казва - а, сега и аз съм там. и аз виждам как на моето място се е появила една нова в.
честно казано малко тъпо ми стана, че и други хора имат такива езотерични преживявания. както и да е, влязох в стята и разказах на е. какво се е случило. и той започна да ме критикува, защото беше тотално мисинтерпертирал това, което му казвам.
докато говорехме някакси второто аз остана на заден план. стаята беше супер странна - червени стени, някакви коледни лампички навсякъде. спомням си как аз паднах от леглото и започнах да се търкалям в един юрган и в същите тези лампички и ми беше супер смешно.
имаше и други неща, които бяха интересни, но си ги спомням много смътно.
днес е ужасно студено и духа. а моите хора са на мач и отборът им пада брутално…
вече е 15.12, but i did it on the 14th of december.
14.12 е рожденият ден на мария, всяка година ще е така, но само този 14.12 е денят, на който се случи това.
получих най-якият си voice m. ever.
тази година мина по-бързо от всички досега. днес, докато бяхме в книжарницата долу след обяда, е. ме попита дали си имам ангел-пазител. аз казах не. но сега си мисля, че го намерих. по-скоро е ангел-водител. разбираме се с две полу-думи.
сложих преди две седмици една табелка “гуру” до всички останали табелки на вратата му и това е - просто няма кой друг да е.
той е толкова внимателен и толкова добре знае какво прави, че аз се изкушавам често да изключа мозъка си и да действам на автопилот. почти е като майка.
отначало ми изтръпна цялата уста - устните, зъбите, езика. имах чувството, че устните ми са станали като на анджелина.
после отново, както трябва, при непрекъснати знаци от моя страна да сме тихи, имах чувството, че в съседната кабинка минаха 100 човека.
после лекота, отпуснатост, но напълно трезва преценка за света. тялото ми е спокойно като морето. не усещам алкохол. усещам приятна отпуснатост, като след като човек е смъкнал температура.
тази година мина по-бързо от всички досега. от първата секунда на 1.1. и ужасният трип до сега - две седмици преди 2008, когато го направих - все едно е блеснала светкавица.
не е важно къде и кога - а с кого и какво - тази вечер последните две удариха десятката.
както написах преди малко, thank you.
thank you. thank you.
толкова хубаво видео и толкова хубава песен.
спомням си, когато за първи път я чух, нямаше как да я забравя. човекът с най-добрите вибрации на гласа и този абсолютен трип. грррррр.
това ми напомня че напоследък отново толкова много се радвам на сънищата си - страшно интересно е и никога не ми е скучно. онзи ден пътувах с немски влак по искърското дефиле, някакви супер странни къщи навръх скалите, недостроени…и тогава влакът ни прегази едно момче. и влакът стана на авотбус,а момчето още си беше под гумите му и аз не исках да го гледам. днес бяхме в някаква лимузина и том круз се качи при нас през прозореца и ние се чудихме дали да го питаме нещо. после бяхме на един луд панаир и влязохме в нещо като шатра и странни хора навсякъде. лудница.
от днес реших да съм свръхчовек.
мисля, че ще е забавно.
за кратко време със сигурност, но поне са там - последните снимки са моите.
that’s it.
aha.
aha.
aha.
hmmmmmm.
…
да е жив и здрав последният. ще ми трябва.:-)
всъщност нямам почти никакъв апетит.
както обикновено се получава във wikipedia, се зачитам в нещо интересно и скачам от линк на линк, и не спирам да се удивлявам в какъв странен свят живеем. странно е, че практически може и всичко, което пиша там да е измислица. но това със сигурност не е ново явление. историята е винаги история на някого.
от линк на линк стигнах до биографиите на няколко много интригуващи личности. съвсем друго е чувството, когато прочетеш с такива детайли неща, засягащи личния живот на разни известни хора.
моето скачане мина по тези камъни: scott fitzgerald -> zelda sayre -> isidora duncan -> sergei esenin -> eleonora duse -> sarah bernhardt
пълно е с толкова много драма и някакви небивалици, че по-скоро имам усещането, че гледам филм или чета книга, отколкото, че става въпрос за живели не толкова отдавна хора. може би след време някой ще чете така и за pete doherty и kate moss.
направо е плашещо колко много драма има в живота на хората на изкуството.
което е абсолютно в унисон с нашите (на няколко м-та, мен, г и други) нови идеи за живота, че всичко което се случва, ние си го избираме.
това би обяснило защо почти всички композитори и поети, и художници имат супер трагични съдби.
трябва да е наясно човек с визуализацията. и с мантрите и с това какво искаш.
както казват моите любими incubus - you should be careful what you wish for.
според мен хората не осъзнават колко материални са техните мисли. всичко има значение.
решила съм догодина да се концентрирам още повече върху нещата, които имат значение за мен. искам да се върна към моята страст, която в момeнта скимти в гардероба - четенето на книги.
аз съм от малка книжен плъх. четох много в крехка детска възраст и то според мен книги, които щеше да е по-дорбе да бях чела малко по-голяма. после пожелах да ги живея тези книги, а не да ги чета, и това стана. сега отново искам да чета. и да живея.
и да ги пиша. това дава толкова много. и ми е толкова хубаво.
днес е…(тук се усмихвам загадъчно). ужким ден като всеки друг, но има и нещо ново. един знак. това е като игра с топка - хвърляш нанякъде топката и чакаш да видиш дали пак ще я получиш. или гледаш как я подават на някой друг. но това не е важно.
важното е топката да е в движение.
вчера бях на концерт на travis. отначало не ми се ходеше. после реших защо пък не и сега съм много щастлива, че отидох, защото определено надминаха очакванията ми. това е със сигурност най-милата банда, която някога съм гледала.
след два дена пак се местя и днес е. дойде с мен след работа да ми помогне с багажа. успешно беше, но той не се чувства много добре в смисъл здравословно и ми обясняваше как бил накрая на силите си, защото нали всички знаем какво е правил в последните 20 години. аз не му вярвам. че е накрая на силите си.
много ми е забавно да си мисля какви трябва да са качествата на едно гуру. и до момента стигнах до извода, че това е един човек, който
1) можеш да питаш по всякакви въпроси и който ще ти даде компетентно мнение и съвет
2) е някой, на когото се възхищаваш и на когото искаш да подражаваш
3) те води към нови хоризонти и по правилния път
4) играе различни роли в живота ти според ситуацията
по моята си дефиниция си имам гуру. честито. чувствам се много добре.
няма никакви неща в стаята.
изморена съм.
станала съм по един доста странен начин cool.
bad religion са model band. свирят пънк, имат си собствен лейбъл, умни текстове и няколко докторски титли. респект.
днес е ден на откровнията. току-що ми намериха стая. оставам тук значи поне до края на януари.
днес видях нещо ново като идея - седейки в работно време в една бирария с най-готините колеги, които човек може да си пожелае, говорейки си за гей дискотеки, скъпи заведения и наркотици в берлин, крадейки чаши с шефа ми от същата бирария, ме осени идеята, че може би перфектни relationships няма. че перфектна любов няма. че всъщност не е ли най-готиното да имаш супер интересни приятели и да се забавлявате. същото си мислех и по-късно, когато седнах на стола да ме екзекутират същите ми колеги в офиса - с гумен ластик в ръка, право в горнтата ми устна, не боля толкова много. всичко е документирано във филмче, както обикновено. толкова ми се иска в момента да можех да рисувам комикси - идеални сме за комикс, ще умрете от смях.