take-it-or-leave-it

днес сутринта се опитах да направя челна стойка. не успях, обаче чувството е много готино.

имам желание за игра в снега. в истинския сняг. вчера пих за първи път от много време и бях отвикнала, върнах се рано и доста пияна. има и добри новини - в момента не ми харесва да пия. сега остава да разбера дали е заради това, че не съм го правила отдавна и като потренирам малко, пак ще се върна към ексцестичното си аз или е нещо по-вътрешно. което и да е е добре за мен.

имам да уча, но все пак намирам време за йога и книги.

например:

“oh all right”, the boy says. “so what you want me make?”

“i just want to rub up against you and get fixed.”

“ugh…well all right…but why cancha just get physical like a human?”

who scribbled all night rocking and rolling over lofty incantations which in the yellow morning were stanzas of gibberish

who cooked rotten animals lung heart feet tail borsht & tortillas dreaming of the pure vegetable kingdom

не знам дали сме се познавали в някой друг живот, но определено си падам по пушкин повече, отколкото се позволява за автор (въпреки че поетите и без това са си доста привилегировани). прочетох последните страници на “Една рокля за госпожа Пушкин” на Наталия Баранская почти на бегом и в доста приповдигнато парижко настроение. това е едно меланхолично, красиво произведение, концентрирано в моментите и с любов към детайла. освен това става въпрос за нещастната Наталия Гончарова и нейните терзания след смъртта на поета. както и в релания ми живот не изпитвах ревност към жена му, свиквам да деля.

Да, това е авторът, когото чета в момента * обикновено на път към и обратно от работа*.

Смешно име.
Още нямам впечатления за споделяне, освен може би че цялата книгa се състои от кратки истории и гуруто на една банда кафеджии-интелигенти е гореспоменатият професор. Поляци. От днешното четене се сещам за историята, където Тутка разказва за поезията и прозата в живота. И за обущаря. И паметника.

Явно за доста неща си спомням, което май е плюс.

cheers