take-it-or-leave-it

отказах да ходя на пица, за да мога да свърша някаква работа (да, работа), (да, знам, петък вечер е), но прибирайки се реших, че трябва да си проверя статистиките на блога.

да. смешно е. първата ми онлайн резиденция е без статистика. т.е. има я, но аз досега никога не бях гледала вътре.

да. смешно е, защото да гледам чужди статистики ми е ежедневно занимание.

и ми се иска да има още нещо смешно, но няма.

днес ядох 1 плюс 1 яденета на обяд, което си е постижение. да, пак риба. да, още не съм 100% продуктивна заради настинката. *която не може да е просто настинка за толкова време!!*

слушам цял ден албумът на sara bareilles, която не може да е fiona, но има доста интелигентни текстове.

п.с. мисля, че е време да загърбя image-a на абсолютно self-centered blogger и да добавя няколко линка към хубави блогс.

тъй като нямам идея кои искам да са те с изключение на един може би, чакам предложения.

twitter ме прави crazy, трябва да се контролирам, иначе сигурно в старанието си да се почувствам много важна, ще започна да пиша на всеки 5 минути. но всяко чудо за три дена. от него разбрах за странните птици на голф игрището днес. да, и за twitter са нужни поне двама.

на същия този обяд с двете яденета, почти прегърната от палмата зад стола ми, трябваше да изслушам теорията на е. какъв бил моя блог и за какво съм пишела в него. доста бързо разбра, пита ме първо дали той фигурира в моите споделяния (да, много е чаровен и егоцентричен), после пита дали за определени други хора и събития дали фигурират и ми каза, че всичко е ясно - ако има 5 кръга на моето възприятие, то аз съм пишела за средните два.

най-близкият до ядрото бил само за мен, най-външните два не ме тангират въобще, пишела съм за 2/ри и 3/ти кръг. той със сигурност е във втори.

толкова е странно, преди време четох в блога на windy за типовете хора и социониката, няколко месеца по-късно всички на работа сме диагностицирани с много надеждния и скъп майерс тест. моята диагноза се потвърди - е ен еф пи. сега срешаме само 4 букви по коридорите.

не е ли прекрасно място уебът - можем да си измислим всичко!

днес искам да пиша един безкраен пост.

за джаги и cowboy junkies, lucky strikes, кецове, несправедливост, новини, книги, моите приятелки и лотарии, но най-вече ми се пише за притеснението в кабинета му, за клуб фотон, за историците по време на кръстоносните походи и как понякога значението на шифъра няма нищо със символите му.

това е филмът, който току-що гледах на кино. започва ужасно много да ми харесва да ходя на кино сама.

мисля, че стават някакви странни неща с мен напоследък.

отдавна не съм била толкова негативно настроена/невдъхновена/огорчена/нервна/ящна колкото в момента. проблемът не е в интензитета, а в продължителността на това състояние.
отвикнала съм да съм down толкова време.

днес стана ясно на работа, че ще ни разместват в нови стаи. отначало по клюкарския, после и по официалния начин разбрахме с б., че е планирано вече да не работим в една стая. на мен ми стана ужасно мъчно. когато си говорихме после, той едва ли не каза, че му все едно къде ще седи и с кого, но аз знам, че не му е все едно и го намирам за дебилно при положение, че не сме на пет години да се преструваме.

смешното е, че отначало аз го врънках, ако не го местят в отделен офис, само за него, а го сложат пак в стая с някого, това да съм аз. той дори го предложи полу-официално. сега обаче аз като че ли не знам. в мен винаги има един глас на промяната, който крещи, че вечни неща няма и е по-хубаво да има движение. в такива моменти ми се иска е. да е при нас и да ми каже какво мисли по въпроса.

не съм го виждала от две седмици и ми е мъчно, че е още болен. от друга страна съм му ядосана, защото с държанието си провокира една промяна в мен, която не ми харесва. мисля, че просто вече няма връщане назад, т.е. че минахме едно ниво и сега не е ясно дали следващото е по-хубаво или не. не си играем обаче вече на границата.

това ме ядосва, защото аз нямах глас в това решение.

голяма каша е в мен в момента. една празна каша. каша от глупости. не знам заради времето, заради жилището, заради храната или страната, се чувсвтам изгубена, куха и недоволна.

изтрих си висчки получавани и изпращани досега смс-и. по закона на мърфи сега в телефона ми са само не знам по каква логика запаметените от предишния ми апарат, които само ме издуват като балон с гняв и огорчение. още не знам дали искам телефонът ми да няма никакви съобщения.

това е филмът, който гледах преди много време в кино одеон и който ще гледам сега. да.

харесва ми да чета напоследък за супер-модели от 50/те, 60/те, толкова е странно как те са живи още днес и как са били мега известни съвсем малко преди да се родя, а аз не ги знаех въобще. ето какво казва мацката за б., който служи за прототип на фотографа в blow up.
“He was so different from anyone I’d ever met: constantly teasing, flirting, then being gruff - so you never quite knew where you were with him. And that was very sexy to me.”

ако утре той се обади, ще съм щастлива като малко момиче и уплашена като престъпник.

днес пия за ентусиазма на миналите дни и за светлото бъдеще.

или 4 са нещата, за които исках да пиша.

3 ми направиха впечатление във вчерашния клуб, където бяхме.

тук от 1.1. е забранено пушенето в заведения. така че вчера половината хора, които бяха на партито практически го прекараха навън, защото там може да се пуши, а вътре не.

не ги разбирам тези хора, които се опитват да продават цветя по заведенията. дори някой да се умили и да купи на дамата си, тя какво ще я прави цяла вечер. със сигурност, докато може да я сложи във вода, тя ще е умряла.

немците и техните танци и правила. първо, супер одобрявам, че за разлика от бг, в западна европа мъжете доста танцуват, без да се притесняват. не знам дали е до притеснение въпроса, но в бг мъжете не танцуват. това добре, обаче…вече за втори път ми се случва някой да ми каже хайде да танцуваме и до отидем на дансинга….все едно не може никъде другаде да се танцува!!! това е дансинг, значи само там се танцува или независимо какво правиш около него, ти не танцуваш, защото не си на дансинга. странни хора.

и на тръгване се натъкнах на големи, хубави плакати на контрол и си смъкнах един. сега го опъвам да стане по-красив и скоро ще си го закача някъде.

честита нова година! с голям риск да се потретя - за тези, които не знаят - 2008 ще е страхотна!!!

бях си за много кратко вкъщи и беше с една дума интензивно. хем по някакъв стар начин, хем с нови оттенци. странно е да нямаш дом, т.е. да живееш на пет места едновременно, когато си на едното, другите губят значение, а в първите дни все едно не знаеш къде си.

не мога да разбера как може един стек цигари да струва два пъти повече от една кутия във free shopovete. ще се опитам да лансирам идеята да си отворим един такъв.

днес гледах - най-сетне - control. както 10394 човека щяха да ми го намират/подаряват/смъкват, така накрая сама си го смъкнах и сама си го гледах и съм доволна. аз много обичам филми за музиканти, но като че ли в този има накуп есенцията на всички неща, които трябва да бъдат запитани в един музикален филм. ще ми се с някой да си подискутирам върху най-hot topics-ite.

не съм на себе си в момента особено, но ще гледам да канализирам напиращите енергии в нещо полезно и креативно…ох, да, случи се, влюбих се в китарата си и сега страдам, че я няма да си я гушна и да си свиря и пея, голямо удоволствие е. особено когато става въпрос за песни на BRMC, които като че ли са на път да станат много-много известни и аз ще страдам, защото няма да са си мои по моя си сегашен егоистичен начин.

сега трябва да напиша един много личен сериозен мейл и се надявам да е сполучлив.

и тъй като е първият ми пост за 2-0-0-8 *бинго* : cheers и няма какво да си даваме обещания с добри намерения - те ще се сбъднат така и така.

п.с. е, все пак може и да се опитаме да сме по-мили, по-тихи и да не ядем толкова чипс и да не пием толкова кола.