take-it-or-leave-it

да, края на първата седмица на май започвам.

стъпка по стъпка, радвам се, че имам план и вдъхновение.

моите приятели джаго-любителите сега са на кръчма и после на гости на с., която е ужасно чаровна и мой тип мацка. а аз ще пиша. така трябва да е и е за последно.

докато чаках на светофара, на ъгъла, на 20 метра от мястото, където живея, мислейки си как к. ми е отговорил на загриженото съобщение във facebook доста лилаво (това е на границата между прозаично и сладко) и как аз нямам никакво желание да му отговарям, защото съм си-оу-ел-ди, и защото му писах, само защото си мислех, че той все пак е тръгнал на околосветско пътешествие, пред мен изфуча един огромен камион пълен с -

прасета!!!!!!

бяха много, бяха розови, бяха шумни, бяха на прощаване - караха ги към кланницата, която е наблизо. когато я забелязах, разхождайки се, бях изумена как може да се намира в такъв квартал.

прасетата оставиха диря на ужасна смрад. жената до мен си сложи ръката на носа, а аз и се усмихнах и и казах и “после ще ги ядете”.

This entry was posted on вторник, април 22nd, 2008 at 12:31 and is filed under say something.