take-it-or-leave-it

вали, вали, вали.

чета “възгледите на един клоун” след толкова години отново и го харесвам също като преди но по различен начин.

чета за единствения моногамен мъж в моите представи и той е фикция. толкова е странно да чета за някого, който през цялото време се оплаква, че си е отишла единствената жена, с която е можел да прави нещото.

толкова е абсурдно, че чак бих могла да му повярвам, ако не беше литературен герой.

запалих се по джаги, играе ми се, далеч съм още от нивото на игра, когато моите партньори ще се радват, когато играят с мен, но човек учи само като играе и аз се наслаждавам na всяко вкарване на топката. още повече играя само с мъже, което предвещава бързо изкачване по стълбицата на моженето.

против дълги постове съм, продължавам с парт 2.

This entry was posted on вторник, април 22nd, 2008 at 12:22 and is filed under say something.