take-it-or-leave-it

не стига, че вече не мога да гледам екрани, имам черни кръгове под очите и не ме радва студеното време, ами днес ми пристигна и много лятната рокля, която според прогнозата за времето няма скоро да облека…но не това е проблемът, а че се занимавам точно с такива неща като якета, плочи и екрани, а не се замислям как така не може да продължава и че в цялата тази работа има нещо, което въобще не е наред и че трябва нещо непременно и веднага да се промени…

изгубила съм навика да мисля над нещата, които се случват. това идва оттам, че съм далече от всичките ми приятелки и няма с кого да си говоря освен със себе си, а както вече разбрахме, с мен не може да се говори освен за якета, плочи и екрани.

днес стана нещо, за което като се сетя и се разплаквам.
днес си ззгхубих някъде едната част от piercing-a ми на горната част на ухото.
преди две години си го направих и ми харесваше много. днес го махнах. защото я няма горната част.

пълзяхме с б. по пода да я търсим, но я няма. тя е много малка. загубена е.
когато го направих преди две години, много падаше тази част колкото и да я затягах. до една нощ, когато пак така си мислех, че се е загубила, но 3.80 не се отказваше и я намери накрая на най-невероятното място и откакто той ми я затегна на ухото, не е мръднала.

до днес.

няма ми го вече piercing-ut на ухото. няма нищо.

This entry was posted on сряда, април 16th, 2008 at 15:42 and is filed under say something.