take-it-or-leave-it

е първата ми песен, чийто акорди доизмислих днес. не е нещо особено, нито пък може да се похвали с някакво особено чувство или замисъл, но е първа.

интересна ми е от доста време взаимовръзката думи - дела.
делата за мен винаги са имали по-голяма теоритична тежест, думите - практическа. противно на някаква логика.

с прогизнали кецове, докато си търсех ключа пред входната врата, си помислих как може точно 7 думи, публикувани в интеренет да преобърнат целия ми свят. ако кажа някои неща, дори не много насериозно, как ще се промени всичко.

имам толкова работа, а само се занимавам с други неща.

завиждам на свилен ноев ужасно - искам и аз да имам неговата артикулация!!!!

ако този блог не го пишех, а беше pod/vodcast, нищо нямаше да се разбира, защото аз артикулирам ужасно думите, говоря бързо и завалено, не е за разправяне>:)

отказах да ходя на пица, за да мога да свърша някаква работа (да, работа), (да, знам, петък вечер е), но прибирайки се реших, че трябва да си проверя статистиките на блога.

да. смешно е. първата ми онлайн резиденция е без статистика. т.е. има я, но аз досега никога не бях гледала вътре.

да. смешно е, защото да гледам чужди статистики ми е ежедневно занимание.

и ми се иска да има още нещо смешно, но няма.

днес ядох 1 плюс 1 яденета на обяд, което си е постижение. да, пак риба. да, още не съм 100% продуктивна заради настинката. *която не може да е просто настинка за толкова време!!*

слушам цял ден албумът на sara bareilles, която не може да е fiona, но има доста интелигентни текстове.

п.с. мисля, че е време да загърбя image-a на абсолютно self-centered blogger и да добавя няколко линка към хубави блогс.

тъй като нямам идея кои искам да са те с изключение на един може би, чакам предложения.

twitter ме прави crazy, трябва да се контролирам, иначе сигурно в старанието си да се почувствам много важна, ще започна да пиша на всеки 5 минути. но всяко чудо за три дена. от него разбрах за странните птици на голф игрището днес. да, и за twitter са нужни поне двама.

на същия този обяд с двете яденета, почти прегърната от палмата зад стола ми, трябваше да изслушам теорията на е. какъв бил моя блог и за какво съм пишела в него. доста бързо разбра, пита ме първо дали той фигурира в моите споделяния (да, много е чаровен и егоцентричен), после пита дали за определени други хора и събития дали фигурират и ми каза, че всичко е ясно - ако има 5 кръга на моето възприятие, то аз съм пишела за средните два.

най-близкият до ядрото бил само за мен, най-външните два не ме тангират въобще, пишела съм за 2/ри и 3/ти кръг. той със сигурност е във втори.

толкова е странно, преди време четох в блога на windy за типовете хора и социониката, няколко месеца по-късно всички на работа сме диагностицирани с много надеждния и скъп майерс тест. моята диагноза се потвърди - е ен еф пи. сега срешаме само 4 букви по коридорите.

не е ли прекрасно място уебът - можем да си измислим всичко!

днес искам да пиша един безкраен пост.

за джаги и cowboy junkies, lucky strikes, кецове, несправедливост, новини, книги, моите приятелки и лотарии, но най-вече ми се пише за притеснението в кабинета му, за клуб фотон, за историците по време на кръстоносните походи и как понякога значението на шифъра няма нищо със символите му.

обичам клавиатурите на notebooks. меки са. пръстите потъват като на плажа.

благодарение на в. и google talk днес слушах новия на ladytron. мерси боку.

i twitter, do you?

малко е crazy положението в интернет. но това е добре, колкото по, толкова по-голям шанс има новата ми идея.

sunshine - този филм гледах онзи ден. очаквах повече, но ми хареса действието му върху мен.

вчера ядох риба за първи път от две години. насилвам се защото ми трябват сили да се лекувам. прасетата обаче нямат шанс.

вчера левитирах. не мога да кажа, че съм летяла, но floatvah. страхотно е.

исках да обясня на е. днес защо малката ст. казва онази дума, когато бърка в разни течни неща и после ги яде, но той нямаше време.

утре може би ще ме води на кино - shark water.

да, края на първата седмица на май започвам.

стъпка по стъпка, радвам се, че имам план и вдъхновение.

моите приятели джаго-любителите сега са на кръчма и после на гости на с., която е ужасно чаровна и мой тип мацка. а аз ще пиша. така трябва да е и е за последно.

докато чаках на светофара, на ъгъла, на 20 метра от мястото, където живея, мислейки си как к. ми е отговорил на загриженото съобщение във facebook доста лилаво (това е на границата между прозаично и сладко) и как аз нямам никакво желание да му отговарям, защото съм си-оу-ел-ди, и защото му писах, само защото си мислех, че той все пак е тръгнал на околосветско пътешествие, пред мен изфуча един огромен камион пълен с -

прасета!!!!!!

бяха много, бяха розови, бяха шумни, бяха на прощаване - караха ги към кланницата, която е наблизо. когато я забелязах, разхождайки се, бях изумена как може да се намира в такъв квартал.

прасетата оставиха диря на ужасна смрад. жената до мен си сложи ръката на носа, а аз и се усмихнах и и казах и “после ще ги ядете”.

вали, вали, вали.

чета “възгледите на един клоун” след толкова години отново и го харесвам също като преди но по различен начин.

чета за единствения моногамен мъж в моите представи и той е фикция. толкова е странно да чета за някого, който през цялото време се оплаква, че си е отишла единствената жена, с която е можел да прави нещото.

толкова е абсурдно, че чак бих могла да му повярвам, ако не беше литературен герой.

запалих се по джаги, играе ми се, далеч съм още от нивото на игра, когато моите партньори ще се радват, когато играят с мен, но човек учи само като играе и аз се наслаждавам na всяко вкарване на топката. още повече играя само с мъже, което предвещава бързо изкачване по стълбицата на моженето.

против дълги постове съм, продължавам с парт 2.

не стига, че вече не мога да гледам екрани, имам черни кръгове под очите и не ме радва студеното време, ами днес ми пристигна и много лятната рокля, която според прогнозата за времето няма скоро да облека…но не това е проблемът, а че се занимавам точно с такива неща като якета, плочи и екрани, а не се замислям как така не може да продължава и че в цялата тази работа има нещо, което въобще не е наред и че трябва нещо непременно и веднага да се промени…

изгубила съм навика да мисля над нещата, които се случват. това идва оттам, че съм далече от всичките ми приятелки и няма с кого да си говоря освен със себе си, а както вече разбрахме, с мен не може да се говори освен за якета, плочи и екрани.

днес стана нещо, за което като се сетя и се разплаквам.
днес си ззгхубих някъде едната част от piercing-a ми на горната част на ухото.
преди две години си го направих и ми харесваше много. днес го махнах. защото я няма горната част.

пълзяхме с б. по пода да я търсим, но я няма. тя е много малка. загубена е.
когато го направих преди две години, много падаше тази част колкото и да я затягах. до една нощ, когато пак така си мислех, че се е загубила, но 3.80 не се отказваше и я намери накрая на най-невероятното място и откакто той ми я затегна на ухото, не е мръднала.

до днес.

няма ми го вече piercing-ut на ухото. няма нищо.

в момента съм толкова безумно заета, че вече проявявам симптоми на тежки ментални заболявания. така е, когато човек се бори на 5 фронта. аз нямам нищо общо с насилие, имам предвид, че работя по 5 проекта и това е мноооого за моментното ми състояние на кратковременна абсолютно излишна настинка.

не знам за какво да пиша, освен че онзи ден бях за първи път на бит пазар и си купих оттам кожено рокерско яке, което е доста различно от моята любов от пръв поглед (виж долу), но е много готино. на тези бит пазари е тотален панаир на суетата - страшно много млади гъзари ходят да си търсят соц плакати или магнетофони или супер безумни куфари и стари чанти, лампи и всякакви джунджурии за готините си едностайни апартаменти, защото са много arty.

обхванала е ме е апатия, е. е в странно настроение, на работа всички са в цикъл и се държат нетипично смотано, единственото хубаво е билетът ми за bl. reb. mot. cl. който виси на стената ми.

преди две седмици го сънувах и днес го намерих, ако имах и парите, днес щях да пея, спя и готвя с това:

п.с. обичам те!