take-it-or-leave-it

днес приятно ме изненада indie1031. толкова отдавна не бях слушала радио. добър старт!

да. искам да си лягам. искам да си лягам и да сънувам. днес се събудих късно и то от някакво обаждане-грешка, но това въобще не повлия на настроението, с което се събудих - добро. сънувах тази нощ много неща и то все супер цветни и пълни с действие и хора.

отдавна не бях сънувала толкова шарено. а най-хубавото беше, че сънувах отново чувства и то доста интензивни. как обичам!!

толкова странно и интересно нещо са сънищата. сега за лека нощ ще си намеря някоя любопитна статия, която за пореден път ще докаже, че още нищо не знаем за това как функционираме ние човешките същества.

oh-oh-oh let’s go to bed

това е филмът, който току-що гледах на кино. започва ужасно много да ми харесва да ходя на кино сама.

мисля, че стават някакви странни неща с мен напоследък.

отдавна не съм била толкова негативно настроена/невдъхновена/огорчена/нервна/ящна колкото в момента. проблемът не е в интензитета, а в продължителността на това състояние.
отвикнала съм да съм down толкова време.

днес стана ясно на работа, че ще ни разместват в нови стаи. отначало по клюкарския, после и по официалния начин разбрахме с б., че е планирано вече да не работим в една стая. на мен ми стана ужасно мъчно. когато си говорихме после, той едва ли не каза, че му все едно къде ще седи и с кого, но аз знам, че не му е все едно и го намирам за дебилно при положение, че не сме на пет години да се преструваме.

смешното е, че отначало аз го врънках, ако не го местят в отделен офис, само за него, а го сложат пак в стая с някого, това да съм аз. той дори го предложи полу-официално. сега обаче аз като че ли не знам. в мен винаги има един глас на промяната, който крещи, че вечни неща няма и е по-хубаво да има движение. в такива моменти ми се иска е. да е при нас и да ми каже какво мисли по въпроса.

не съм го виждала от две седмици и ми е мъчно, че е още болен. от друга страна съм му ядосана, защото с държанието си провокира една промяна в мен, която не ми харесва. мисля, че просто вече няма връщане назад, т.е. че минахме едно ниво и сега не е ясно дали следващото е по-хубаво или не. не си играем обаче вече на границата.

това ме ядосва, защото аз нямах глас в това решение.

голяма каша е в мен в момента. една празна каша. каша от глупости. не знам заради времето, заради жилището, заради храната или страната, се чувсвтам изгубена, куха и недоволна.

изтрих си висчки получавани и изпращани досега смс-и. по закона на мърфи сега в телефона ми са само не знам по каква логика запаметените от предишния ми апарат, които само ме издуват като балон с гняв и огорчение. още не знам дали искам телефонът ми да няма никакви съобщения.

така се чувствам напоследък. и определено не-happy.

струва ми се, че хубавите неща, които стават, не могат да съперничат на съпътстващите ме напоследък малки неприятности, които събрани накуп са си доста досадни. не се чувствам вдъхновена, чувствам се тотално празна.

хубаво неща, което стана, беше концертът на nada surf в събота. беше хубаво б. да се наведе до ухото ми и да ми каже:”а сега си затвори очите и само слушай”. да си призная честно за първи път ми се случва да съм на концерт със затворени очи и беше невероятно!

въпреки цялата хармония и красота на вечерта, не мога да се спра да не мислия за двойния стандарт, който важи за мъжете и жените. въпреки супер готините ми отношения с б., който с лекота си присвоява титлата колега на годината, не мога да спра да се сърдя, когато тръгне да ме гушка, само защото приятелката му не е там.

ние сме супер приятелчета и радостите ни са взаимни, но ако ще показваме кай-гердовските си чувства на света, нека да го правим без значение дали нечий girl/boyfriend е наоколо.

и ме натъжава, че в такива вечери си изкарваме като по mtv, само защото неговата половинка не е там и той може да се държи, както си иска. нали точно затова хората се събират с някого, за да са щастливи заедно и да се радват на живота. а това, което става около мен е маскарад на цупенето, на погледите “това-знаеш-какво-означава” и на мъжки френски целувки because she is not here and i can do what i like.

i don’t get it.

тъй като съм болна, а и не само заради това, реших леко да се позабавлявам тази събота със следната игра. оставях на произвола на youtube да избере някое видео на една от следните банди и след като го изгледах, решавах кой от пак супер произволно избраните двойки е победител:

the cramps vs. the chameleons - > nr. 2

echo and the bunnymen vs. magazine - > nr. 1

the creatures vs. flock of seagulls - > nr. 2

china crisis vs. david sylvian -> nr. 2

the stranglers vs. bauhaus -> nr. 2

christian death vs. the birthday party -> nr. 1

а това е най-хубавото видео/песен от всички изгледани досега: