take-it-or-leave-it

случва ми се нещо много смешно в последните няколко дена - непрекъснато гледам да съм онлайн и проверявам през две минути дали един човек също е онлайн.

това не звучи толкова невероятно, но смешката е там, че:
- нямам представа какъв човек е това
- не знам абсолютно нищо за него (може и да е тя!)
- тук ще престана с изброяването на едно и също нещо с различни думи

с две думи: увлечение по фикция.

за да не звучи съвсем като от дневника на някой луд, ще отбележа, че човекът ме е add-нал като приятелче в last.fm и аз просто виждайки неговата много къса playlist-а, полудях.

сега естествено идва абсолютно притеснителната част, където аз се опитвам да завържа някакъв контакт, пишейки не директно на него, а поствайки неща там, където могат всички да четат. доста е crazy, абсолютно малотрайно, но за момента забавно.

този случай ми дава повод за размисъл: няма ли да е супер романтично (употребявам тази дума за първи път от 13 години) човек, за когото музиката е номер едно, интернет номер две, да срещне правилния номер джинси в last.fm?

(шега беше това за 13-те години)

This entry was posted on неделя, март 30th, 2008 at 15:12 and is filed under .