again
март 14th, 2008не е от любимите ми думи.
отидох на работа с дъжд и вятър. беше някак си пълен с емоции ден. в метрото започнах и свърших вечерта тристан на томас ман. отдавна не ме е увличала новела така.
-резерват за моркови, гумени мечета и т.н. - всички bass tabs на the cure - nada surf - смях, заразен, силен смях, нов - magic moment с колоните в бюрото и killing the light - 3 филма за гледане - този интимен, ужасно сладък момент, когато слушате с някого собствените му записвани на аматьорска техника песни и виждате колко смешно развълнуван и нараним е от собствения си глас, толкова крехък, неприлично приятен момент - peter griffin е истински човек -
не ме е и увличал човек така, както напоследък го прави този странен, странен … и аз не знам какво. виждам го в толкова различни светлини и откривам нови емоции и съм по един приятен и небил начин elated. днес е един от дните, в които най-много съм се смяла.
както е. казва, след един определен момент вече нямаш желание за целувки, целуването принадлежи към някаква фаза в по-младите години. мисля, че на мен вече не ми се целува.
искам само да седя, може и със затворени очи и да ми говори.