опитвах се да я свиря, срам е да пея поради простата причина, че въобще не мога да пея, така попаднах на един неин cover в youtube, който просто много ми хареса и оттам попаднах на бандата на девойката - lola flash. особено ми допадна no flag, може да се чуе на myspace.
какво става с този свят. къде изчезнаха групите, които пеят от сърце.
случва ми се нещо много смешно в последните няколко дена - непрекъснато гледам да съм онлайн и проверявам през две минути дали един човек също е онлайн.
това не звучи толкова невероятно, но смешката е там, че:
- нямам представа какъв човек е това
- не знам абсолютно нищо за него (може и да е тя!)
- тук ще престана с изброяването на едно и също нещо с различни думи
с две думи: увлечение по фикция.
за да не звучи съвсем като от дневника на някой луд, ще отбележа, че човекът ме е add-нал като приятелче в last.fm и аз просто виждайки неговата много къса playlist-а, полудях.
сега естествено идва абсолютно притеснителната част, където аз се опитвам да завържа някакъв контакт, пишейки не директно на него, а поствайки неща там, където могат всички да четат. доста е crazy, абсолютно малотрайно, но за момента забавно.
този случай ми дава повод за размисъл: няма ли да е супер романтично (употребявам тази дума за първи път от 13 години) човек, за когото музиката е номер едно, интернет номер две, да срещне правилния номер джинси в last.fm?
(шега беше това за 13-те години)
не знам дали fakevat статистиките си, но над 4000 човека online и над 1,4 милиона регистрирани useri не е зле.
освен глупавия дизайн, невъзможността да се създават cults, а само да се browse-vat (креативност на 10 - 1. култ - секс, 3. my chemical romance i emo guys, bliaaaaaa), има и още едно нещо, което затрива www.vampirefreaks.com в бездната на моята игнорантност:
изключително забавно ми е да ходя през почивните дни на работа. няма жив човек, само аз, компютрите, китарите, колоните, кабелите, кафетата и още нещо с к.
вчера стоях до толкова късно - след като четох и писах цял ден, вечерта гледах 24h party people и пих бира. толкова е омайващо да си сам в една сграда, която виждаш само през седмицата, пълна, шумна, а вчера изведнъж тиха, пуста. все едно си в приказка.
цяла седмица teresa-elizabeth ще е в моя офис. тереза е първата китара на е. и аз много се забвлявам с нея. не е ли готино така - една китара вкъщи (cherry), една за офиса, една при к. (samantha). к. още не знае, че тя така се казва, но whatever. има хора, на които китарите никога няма да си кажат имената. (е. вчера разбра как се казва първата му и коментарът му беше кратък: sexy) и се чудих не е ли така и с мъжете/жените. аз карам на два коловоза, като си имам две китари. и двете ме кефят и са различни и не се срещат.
всъщност май забравям, че в реалния живот става въпрос за хора, а не за китари.
“Any sufficiently advanced technology is indistinguishable from magic.” - Arthur C. Clarke
вчера се опитвам да вляза в бюрото на е. и е заключено, но аз виждам че има хора вътре и размахват някакъв бял стик. от вчера си имаме wii в офиса и размахваме бели стикове, т.е. играем голф.
вечерта стояхме до късно, защото за днес трябваше да подготвим един workshop, но по скоро ядохме пица, пихме бира, слушахме музика, играхме голф наяве и на монитор и карахме скейтборд по коридорите. през единия час, в който момчетата се затвориха в едната стая да работят аз гледах клипове на b.r.m.c. прибрахме се в 00:00.
докато ги гледах вчера как играят wii, се зачудих как може да сме стигнали дотам. определено позитивно и малко критично. аз обичам sci-fi обаче не става ли малко страшно, това определено прилича на magic.
p.s. guitar hero никога няма да разбера и да обичам:
не е от любимите ми думи.
отидох на работа с дъжд и вятър. беше някак си пълен с емоции ден. в метрото започнах и свърших вечерта тристан на томас ман. отдавна не ме е увличала новела така.
-резерват за моркови, гумени мечета и т.н. - всички bass tabs на the cure - nada surf - смях, заразен, силен смях, нов - magic moment с колоните в бюрото и killing the light - 3 филма за гледане - този интимен, ужасно сладък момент, когато слушате с някого собствените му записвани на аматьорска техника песни и виждате колко смешно развълнуван и нараним е от собствения си глас, толкова крехък, неприлично приятен момент - peter griffin е истински човек -
не ме е и увличал човек така, както напоследък го прави този странен, странен … и аз не знам какво. виждам го в толкова различни светлини и откривам нови емоции и съм по един приятен и небил начин elated. днес е един от дните, в които най-много съм се смяла.
както е. казва, след един определен момент вече нямаш желание за целувки, целуването принадлежи към някаква фаза в по-младите години. мисля, че на мен вече не ми се целува.
искам само да седя, може и със затворени очи и да ми говори.
изиграх я сега тази игра - оставих радиото да определи какво ще става занапред - резултатът е в заглавието. пасва много добре на нещата, които се случиха днес!!!
днес е един от онези дни. не знам заради вятърът, идващата пролет или заради моята много неподходяща къса пола днес имаше много новини, случки, работа, забава, а сега има едно невероятно вино!!!!
това Е виното.
francis coppola presents - rosso chiraz - 2004 - california
играх и друга игра с едно от малките морковчета, които днес занесох на работа. (не се ядат, за украса са). оракулът на моркова каза, че отивам догодина в берлин!!!!! о, да, да.
оказа се днес, че единствената друга жена в нашия отдел си има приятелка жена. и че тази и приятелка е бившата на една друга моя позната, за която тотално не подозирах, че има такива наклонности.
the duke spirit // the step & the walk !!!!!!
днес чувствам някаква промяна във въздуха.
може би идва пролетта, може би е в мен.
няма такова вино, честно:-)
cheers.
- какво правиш в момента?
- мм, опитвам се да не кодирам kinky послания в официални emails.
- как върви борбата срещу мързела?
- не върви. (мързи я)
- нещо, което в момента ти липсва?
- submission.
- последното чуто?
- mgmt // time to pretend.
- какво стана с онова тефтерче, където всеки ден трябваше да си записваш по едно послание?
- в чантата ми е. с кислородна маска.
- последното ястие?
- палачинки във френски ресторант, в който въобще не се забавлявах поради прекален сарказъм.
- какво ще тръгнеш да изобретяваш?
- уред, който може да събира и запаметява погледи. (yesterday 12:34)
- recent crush?
- heinrich böll.
- последната новина?
- оракулът каза, че ако преместя датата на сватбата ми, някой от двамата - булката или младоженецът - ще умре.
- разочарование без regrets?
- the killers.
- послание на деня?
- усмихнатите хора също могат да страдат от депресия.
- послание за утре?
- познанието за себе си е верният път.
- очакваш?
- kate moss и pete doherty да се съберат отново.
- броиш?
- пътите, когато казва “аз”.