take-it-or-leave-it

не съм предполагала, че такова нещо може да се случи, но е факт. докато пиша това, трябва да реша нещо важно, т.е. всичко което става в момента допринася за решението. и тъй като го правя публично, следователно и всеки, който чете, е част от решението.

може би и отговорът е в не-ексклузивността. а в съпричастието.

харесва ми безапелационната искреност, но проблемът не е в това, че не искам да съм искрена, а в това, че не знам точно какво искам.

мисля, че минаха около 20 минути от момента, в който получих най-хубавия смс досега. той е толкова хубав, че аз обективно му се възхищавам и дори някакси не мога въобще да си и помисля да го преживявам субективно. прекалено съм още изморена и емоционирана от вчерашния концерт на the cure. който свърши преди около 20 часа, точно както се казва песента, която слушам в момента.

а това са ми едни от любимите снимки:

This entry was posted on вторник, февруари 26th, 2008 at 14:41 and is filed under , .