take-it-or-leave-it

през последните няколко дена толкова много мисли и инспирации ми минаха през главата и все си казвах сега, сега ще пиша и нищо не написах.

след два дена съм на концерт, от който очаквам да бъде най-добрият през последните 25 години. досега гледах това видео и ми беше хубаво и смешно. така се чувствам напоследък - хубаво и смешно.

вчера бях със с. в atomic, не бях ходила там от около 6 месеца и не ми се ходи пак. отначало ми беше много приятно, но хората са толкова хубави и кухи, че ми се плаче. а mr. dj не играеше по моята свирка и като капак на всичко пусна на два пъти the cure и това вече окончателно заби новите групи в земята. това да слушаш the cure толкова много е нож с две остриета - струва ти се най-яката музика въобще, но те обрича само на тях. всичко друго в момента ми е плитко.

от няколко дена си повтарям едно и също нещо - нашият творец е най-големият перверзник на света - да измисли възпроизвеждането of the human race като копулация между мъже и жени. ние нямаме нищо общо. и не виждам наистина защо трябва жените да харесват мъжете и обратно.

допреди време някои неща - как мислят мъжете - ми бяха супер неясни, сега имам много по-добра представа, но това че разбирам по-добре какво става в главите им, не означава че ми допада. изводът е, че нямаме нищо общо. нищо.

с. вчера ме пита дали с консумациата на алкохол по-малко се интересувам от лицето на един мъж. аз първо не разбирам какво иска да ми каже. казвам му, че за мен човекът винаги има значение и че не ми се е случвали да гледам на някого като на тяло. (тук мога да бъда и по-брутална). той ми каза, че за него нямало значение от едно известно количество алкохол. аз питам как така? той каза, че е важно да става работата. това било природата.

аз нямам нищо против някой така да мисли. но пък откъде-накъде някой очаква от мен да имам работа с такива хора.

мъжете мислят на точно определени секвенции, ние мислим в един поток. аз не мразя мъжете, просто не искам да имам нищо общо с тях.

“любовта на мъжа не се изразява в моногамия”.

сигурно всъщност е доста гадно да имаш раздвоение на личността с граница кръста ти. не знам дали е добро качество да можеш да изключваш както мъжете могат. една жена никога не може да изгаси всички светлини на къщата си и да слезе в килера. тя ще знае какво става във всяка стая.

ако аз съм in love with a guy едва ли ще мога да си свия емоциите към него в салфетка и да ги пъхна някъде на скришно място, защото в някой клуб съм видяла някакъв страхотен гръб и супер усмивка и те искат да ходим в тоалетната а на мен ми се е*е та две не виждам. sorry, ама това не е ли малко lame?

тотално не съм фен на ексклузивните неща, бих се радвала ужасно да има за всички свободна любов. но……двойният стандард ме съсипва.

напоследък чувам от познати девойки следната фраза:”не, не ни обръщай внимание колко сме изперкали, то е от липса на секс.”

и се чудих дали това е вярно. и според мен не е. имала съм и периоди с много и такива без секс и според мен не изперкваш, защото няма кой да….ами защото нещо друго в живота ти не е ок.

офф, опротивели са ми хората. научават някакви фрази и копират телевизията и си мислят, че живеят. искам истински разговори, истински емоции .

вчера, връщайки се от клуба към 4 сутринта, чух за първи път тази година птички в дърветата и ми стана супер хубаво.

вчера гледах и този филм - zeitgeist. не обичам филми за конспирации, но този е ok. или и да не са верни всички детайли, важното е едно - че трябва да се научим да не ядем храна, хаха. как иначе да избягаме от банките и световното зло? всъщност ако нямахме нужда от храна - и респективно пари - сигурно щяха да ни ограничат достъпа до светлина и въздух. може би единственияt изход е смъртта - да, представете си, мислим си, че след това никой не може да те следи и манипулира, а ако се окаже например, че първо попадаме някъде, където според зависимост държавата, в която сме умрели, започват да текат бюрократични процедури по нашето преминаване в отвъдното…

аз искам да можем да се спасяваме чрез музика.

моето спасение е близо - monday, 25th of february 2008, the cure.

This entry was posted on събота, февруари 23rd, 2008 at 12:37 and is filed under .