the cure is the cure is the cure is the cure
февруари 16th, 2008това е просто една от битките, които човек води със себе си и колкото повече стават те, толкова по-тежки и трудни са. след една такава битка си изморен, но и окрилен, защото когато победиш, си един малко по-друг човек и тъй като си оцелял си отишъл и малко по-нагоре.
проблемът е, че колкото по-нависоко отиваш, от толкова по-високо можеш да паднеш при следващата битка.
аз сега излизам от една такава и този път беше друга. по-дълга, по-трудна, по-сложна.
имам нови открития за себе си:
- животът не е това, което ще стане, когато си предам дипломната и не е това, което ще стане лятото на 2009, когато ще сме на каравани по средиземноморието, не е и след три месеца, когато ще срещна следващата сродна душа и ще се радваме на залези, изгреви или the cure или след десет години, когато ще съм далеч по-мъдра и наясно със себе си. не е и това, което ще стане следващата седмица. животът става само сега в този момент. и време за губене няма. и мечти за губене няма.
обещавам си най-официално, че повече няма да си губя времето с неща, които не ми харесват. че няма да се колебая и обърквам от глупави дефиниции и предразсъдъци. че ще се слушам повече и ще търся радост и наслади.
също така искам да давам повече любов на хората, които са с мен всеки ден. няма да чакам да дойдат идеалните ми приятели, съвършените хора, перфектните са тези, с които говорим всеки ден, защото те са единствените в този момент, в този живот, в моя живот.
не бива да гледаме на тях като на даденост. искам да им показвам всяка секунда какво са за мен. искам да мога да давам free love.
- имам представа какъв би могъл да бъде адът за мен - константното чувство, че някъде нещо изпускам, че се случват страхотни неща, а аз не съм част от тях. разумът казва - е, не можеш да имаш всичко.
аз казвам след поредната битка - можеш да имаш всичко, стига да го искаш. прекалено сме мързеливи и не си вярваме и затова се утешаваме с такива глупости като “не може това, но пък имаш друго” или “щом не е станало, значи е по-добре така”
аз казвам, когато искаш, опитай. има ли нещо друго значение на този свят освен това, което искаме.
ще направя малък стриптийз сега, казвайки това: сега, точно в този момент пропускам една мечта.
в този момент, точно в този, the cure свирят в берлин. това е един от най-любимите ми градове, градът, в който искам да живея. свирят в една от най-добрите зали в европа, а сигурно и в света. на този концерт са трима от най-любимите ми, най-интересните и най-забавните хора, които познавам. правят неща, които искам и аз да правя.
и аз можех да съм там, с тях. но си казах, че не може.
какво беше това не-можене не е много ясно. по-страшното е, че когато за първи път чух за това, си казах да, но аз не мога. как реших от самото начало, че аз не мога, не е ясно, но е страшно. напротив, можем.
ако искаме, можем.
стига с това примирение, че сега може и да изпускаме неща, но ще дойде един ден, когато…не е ясно какво.
денят е само днес.
трябва да се научим да опитваме нови неща, защото само опитвайки нови неща, можем да вкусим наново от себе си.