take-it-or-leave-it

разбира се, и тази година 14. февруари не направи изключение и успя да се впише в графата “най-депресиращи дни на годината”. не знам как винаги успява. дори и в първия момент да започне съвсем обикновено,винаги свършва зле.

както и едни други неща. но съм прекалено разстроена, за да говоря за тях.

току-що се връщам от кино. ходих да гледам филм. гледах into the wild.

хареса ми, но засега не ми е дал отговори. на една вълна сме с главния герой (особено днес) и много пъти и аз съм си мислила едни такива неща, но…но, но, но в момента ми трябват решения, не дискусии. посока, а не омагьосан кръг.

трябва да си намеря смисъл в живота. ще трябва да започна от нещо малко. и …тук щеше да стои нещо, което написах няколко пъти и после на няколко пъти изтрих. н го няма, защото такива неща не бива да стоят при решенията. не бива.

предполагам, че този уикенд ме очакват още от дните от онази графа, за която писах по-горе. дори и да не пиша, на никого няма да му направи впечатление, което сигурно може и да звучи като успокоение, но не е.

This entry was posted on четвъртък, февруари 14th, 2008 at 17:35 and is filed under .