elevator
декември 16th, 2007не обичам да духа. студен, смразяващ вятър, който все едно минава през теб. не обичам и веднага ми става глупаво, когато е толкова студено.
днес ми е ужасно отпуснато. след обяд за малко легнах - аз никога не спя през деня - и заспах. което означава, че или някоя фея е дунала в дланта си и е разстлала приспивен прашец над града, или че разболявам.
не знам колко време съм спала, но се събудих три пъти по-уморена. сънищата обаче си заслужаваха. най-интересният фрагмент : излизам на балкона, под мен има река, от другата страна виждам къщите. виждам как на отсрещния балкон пак излизам аз - с други дрехи. мога да увеличавам това, което наблюдавам, и се разгелждам с най-малки подробности. другата аз ми сеусмихва! не може да е огледало. аз си викам гледай колко яко, сега ще я снимам и ако се вижда на снимката, тогава…тук логиката ми се губи, не си спомням какво беше, но беше важно. точно ще се върна в стята да си взема камерата и в., която през цялото време седеше до мен казва - а, сега и аз съм там. и аз виждам как на моето място се е появила една нова в.
честно казано малко тъпо ми стана, че и други хора имат такива езотерични преживявания. както и да е, влязох в стята и разказах на е. какво се е случило. и той започна да ме критикува, защото беше тотално мисинтерпертирал това, което му казвам.
докато говорехме някакси второто аз остана на заден план. стаята беше супер странна - червени стени, някакви коледни лампички навсякъде. спомням си как аз паднах от леглото и започнах да се търкалям в един юрган и в същите тези лампички и ми беше супер смешно.
имаше и други неща, които бяха интересни, но си ги спомням много смътно.
днес е ужасно студено и духа. а моите хора са на мач и отборът им пада брутално…