take-it-or-leave-it

вече е 15.12, but i did it on the 14th of december.

14.12 е рожденият ден на мария, всяка година ще е така, но само този 14.12 е денят, на който се случи това.

получих най-якият си voice m. ever.
тази година мина по-бързо от всички досега. днес, докато бяхме в книжарницата долу след обяда, е. ме попита дали си имам ангел-пазител. аз казах не. но сега си мисля, че го намерих. по-скоро е ангел-водител. разбираме се с две полу-думи.

сложих преди две седмици една табелка “гуру” до всички останали табелки на вратата му и това е - просто няма кой друг да е.

той е толкова внимателен и толкова добре знае какво прави, че аз се изкушавам често да изключа мозъка си и да действам на автопилот. почти е като майка.

отначало ми изтръпна цялата уста - устните, зъбите, езика. имах чувството, че устните ми са станали като на анджелина.

после отново, както трябва, при непрекъснати знаци от моя страна да сме тихи, имах чувството, че в съседната кабинка минаха 100 човека.

после лекота, отпуснатост, но напълно трезва преценка за света. тялото ми е спокойно като морето. не усещам алкохол. усещам приятна отпуснатост, като след като човек е смъкнал температура.

тази година мина по-бързо от всички досега. от първата секунда на 1.1. и ужасният трип до сега - две седмици преди 2008, когато го направих - все едно е блеснала светкавица.

не е важно къде и кога - а с кого и какво - тази вечер последните две удариха десятката.

както написах преди малко, thank you.

thank you. thank you.

This entry was posted on петък, декември 14th, 2007 at 19:18 and is filed under .