take-it-or-leave-it

не обичам да духа. студен, смразяващ вятър, който все едно минава през теб. не обичам и веднага ми става глупаво, когато е толкова студено.

днес ми е ужасно отпуснато. след обяд за малко легнах - аз никога не спя през деня - и заспах. което означава, че или някоя фея е дунала в дланта си и е разстлала приспивен прашец над града, или че разболявам.

не знам колко време съм спала, но се събудих три пъти по-уморена. сънищата обаче си заслужаваха. най-интересният фрагмент : излизам на балкона, под мен има река, от другата страна виждам къщите. виждам как на отсрещния балкон пак излизам аз - с други дрехи. мога да увеличавам това, което наблюдавам, и се разгелждам с най-малки подробности. другата аз ми сеусмихва! не може да е огледало. аз си викам гледай колко яко, сега ще я снимам и ако се вижда на снимката, тогава…тук логиката ми се губи, не си спомням какво беше, но беше важно. точно ще се върна в стята да си взема камерата и в., която през цялото време седеше до мен казва - а, сега и аз съм там. и аз виждам как на моето място се е появила една нова в.

честно казано малко тъпо ми стана, че и други хора имат такива езотерични преживявания. както и да е, влязох в стята и разказах на е. какво се е случило. и той започна да ме критикува, защото беше тотално мисинтерпертирал това, което му казвам.
докато говорехме някакси второто аз остана на заден план. стаята беше супер странна - червени стени, някакви коледни лампички навсякъде. спомням си как аз паднах от леглото и започнах да се търкалям в един юрган и в същите тези лампички и ми беше супер смешно.

имаше и други неща, които бяха интересни, но си ги спомням много смътно.
днес е ужасно студено и духа. а моите хора са на мач и отборът им пада брутално…

това са тази, които нося през лятото:

а това са тзи, с които най-обичам да ходя през зимата(мерси, мимс):

а това е като се прибера вечер къъъъъсноооооо къъъъснооооо отнякъде

вече е 15.12, but i did it on the 14th of december.

14.12 е рожденият ден на мария, всяка година ще е така, но само този 14.12 е денят, на който се случи това.

получих най-якият си voice m. ever.
тази година мина по-бързо от всички досега. днес, докато бяхме в книжарницата долу след обяда, е. ме попита дали си имам ангел-пазител. аз казах не. но сега си мисля, че го намерих. по-скоро е ангел-водител. разбираме се с две полу-думи.

сложих преди две седмици една табелка “гуру” до всички останали табелки на вратата му и това е - просто няма кой друг да е.

той е толкова внимателен и толкова добре знае какво прави, че аз се изкушавам често да изключа мозъка си и да действам на автопилот. почти е като майка.

отначало ми изтръпна цялата уста - устните, зъбите, езика. имах чувството, че устните ми са станали като на анджелина.

после отново, както трябва, при непрекъснати знаци от моя страна да сме тихи, имах чувството, че в съседната кабинка минаха 100 човека.

после лекота, отпуснатост, но напълно трезва преценка за света. тялото ми е спокойно като морето. не усещам алкохол. усещам приятна отпуснатост, като след като човек е смъкнал температура.

тази година мина по-бързо от всички досега. от първата секунда на 1.1. и ужасният трип до сега - две седмици преди 2008, когато го направих - все едно е блеснала светкавица.

не е важно къде и кога - а с кого и какво - тази вечер последните две удариха десятката.

както написах преди малко, thank you.

thank you. thank you.

както във facebook е много ин да се правят разни тестове, така и аз реших да си направя един. тук има най-различни мъжки обувки. има такива, които винаги са ми харесвали, такива, които едно време са ми харесвали, такива които едно време не ми харесваха, а сега ми харесват и такива, които сега не ми харесват, но може би някога ще ми харесат и такива, които сигурно никога няма да ми харесат.

опитай се да познаеш кои към коя група принадлежат.
или пък си го направи за себе си, със сигурност ще си припомняш доста весели истории.

try it

толкова хубаво видео и толкова хубава песен.
спомням си, когато за първи път я чух, нямаше как да я забравя. човекът с най-добрите вибрации на гласа и този абсолютен трип. грррррр.

това ми напомня че напоследък отново толкова много се радвам на сънищата си - страшно интересно е и никога не ми е скучно. онзи ден пътувах с немски влак по искърското дефиле, някакви супер странни къщи навръх скалите, недостроени…и тогава влакът ни прегази едно момче. и влакът стана на авотбус,а момчето още си беше под гумите му и аз не исках да го гледам. днес бяхме в някаква лимузина и том круз се качи при нас през прозореца и ние се чудихме дали да го питаме нещо. после бяхме на един луд панаир и влязохме в нещо като шатра и странни хора навсякъде. лудница.

от днес реших да съм свръхчовек.

мисля, че ще е забавно.