sometimes i’m good but when i’m bad i’m even better
ноември 3rd, 2007когато не пиша дълго време, си има обяснение.
и е релативно дали е дълго или не.
в понеделник … не си спомням понеделник.
втроник - най-добрият фитнес за мен:
последван от една от най-яките ми нощи ever.
която за пореден път ме наведе на мисълта, че най-хубаво е на границата. от двете страни по своему е глупаво, на ръба е wow. на другия ден човек се буди с едно супер приятно усещане в стомаха и с желанието за още. но - никой никога нищо не знае. следващата вълна може да е утре, може и да е след три месеца.
как съм ги събула:
сряда - отново. по свой начин чудесна вечер.
четвъртък…след 22:00 всичко се срути. когато човек излезе за по цяла нощ два пъти един след друг, на третата му е много трудно да си остане вкъщи и да няма къде да гледа наградите на емтиви като прибавим и това, че този същият човек трябваше да е там.
петък - на работа до десет.
…в момента говоря и в skype и установявам, че въпреки неналичието на сили, пари и време, аз упорито си играя с мисълта и тази вечер да изляза…..
няма как / ще си остана вкъщи.
новото ми вкъщи е супер. иделното жилище за млади жени, които не могат без интернет и слушат ар-оу-си-кей.
днес “топките, топките, топките са най-различни…”
донесох от н. плаката. много се чудих дали да го купувам, но всички знаци сочеха да го. сигурно не е трябвало. той е за е. ще му го дам тези дни и да видим как ще реагира.
