take-it-or-leave-it

за кратко време със сигурност, но поне са там - последните снимки са моите.

that’s it.
aha.
aha.
aha.
hmmmmmm.

…

да е жив и здрав последният. ще ми трябва.:-)

yes.

още два пъти спане и после BRMC!!!

толкова се радвам. ако ме разочароват, ще ги потърся след шоуто да си взема парите за билета обратно. толкова много точки имат, че ще е просто голяма загуба да не надминат очакванията ми.

толкова симетрична група, всичко им е там, където трябва. след два дена!

иначе аз от петък започнах да лъжа наляво и надясно и не се спрях.

в петък дойдоха i нови неща в офиса ни - големи неща! 22 инча монитори и 1-метрови колони и стерео-уредба! с б. сме в момента като млади родители - хем се радваме, хем гледаме да не прекаляваме. ох, какъв звук. това се казва приятна работна атмосфера!

днес е. ми обясни как човек нямал приятели, а само хора, с които е в определен етап от живота си. как трябвало да се гледа само напред, а не назад и колко много приятелски трупа бил оставил той зад себе си и как такова нещо като свободна воля нямало. толкова е магнетичен този човек.

в петък бяхме навън и на мен ми беше супер радостно и строших една чаша с все сила на един от дансингите. стъколото се разхвърча като капки вода. беше толкова весело.

cheers.

всъщност нямам почти никакъв апетит.

както обикновено се получава във wikipedia, се зачитам в нещо интересно и скачам от линк на линк, и не спирам да се удивлявам в какъв странен свят живеем. странно е, че практически може и всичко, което пиша там да е измислица. но това със сигурност не е ново явление. историята е винаги история на някого.

от линк на линк стигнах до биографиите на няколко много интригуващи личности. съвсем друго е чувството, когато прочетеш с такива детайли неща, засягащи личния живот на разни известни хора.

моето скачане мина по тези камъни: scott fitzgerald -> zelda sayre -> isidora duncan -> sergei esenin -> eleonora duse -> sarah bernhardt

пълно е с толкова много драма и някакви небивалици, че по-скоро имам усещането, че гледам филм или чета книга, отколкото, че става въпрос за живели не толкова отдавна хора. може би след време някой ще чете така и за pete doherty и kate moss.

направо е плашещо колко много драма има в живота на хората на изкуството.
което е абсолютно в унисон с нашите (на няколко м-та, мен, г и други) нови идеи за живота, че всичко което се случва, ние си го избираме.

това би обяснило защо почти всички композитори и поети, и художници имат супер трагични съдби.

трябва да е наясно човек с визуализацията. и с мантрите и с това какво искаш.
както казват моите любими incubus - you should be careful what you wish for.
според мен хората не осъзнават колко материални са техните мисли. всичко има значение.

решила съм догодина да се концентрирам още повече върху нещата, които имат значение за мен. искам да се върна към моята страст, която в момeнта скимти в гардероба - четенето на книги.

аз съм от малка книжен плъх. четох много в крехка детска възраст и то според мен книги, които щеше да е по-дорбе да бях чела малко по-голяма. после пожелах да ги живея тези книги, а не да ги чета, и това стана. сега отново искам да чета. и да живея.

и да ги пиша. това дава толкова много. и ми е толкова хубаво.

днес е…(тук се усмихвам загадъчно). ужким ден като всеки друг, но има и нещо ново. един знак. това е като игра с топка - хвърляш нанякъде топката и чакаш да видиш дали пак ще я получиш. или гледаш как я подават на някой друг. но това не е важно.

важното е топката да е в движение.

защото преча на съседите.

всъщност това си има и положителните страни
- няма да оглушавам повече
- няма да спя на музика
- днес б. поръча две огромни колони за офиса - yes!

на работа, освен че научих много полезни неща и се занимавах с един от най-готините сайтове, разглеждахме и снимки на този модел от 60-те години и искам да споделя, че я намирам за много интересна и талантлива. така трябва да бъде.

а ето и един момент на откровеност:

message for me

когато не пиша дълго време, си има обяснение.
и е релативно дали е дълго или не.
в понеделник … не си спомням понеделник.
втроник - най-добрият фитнес за мен:

последван от една от най-яките ми нощи ever.
която за пореден път ме наведе на мисълта, че най-хубаво е на границата. от двете страни по своему е глупаво, на ръба е wow. на другия ден човек се буди с едно супер приятно усещане в стомаха и с желанието за още. но - никой никога нищо не знае. следващата вълна може да е утре, може и да е след три месеца.

как съм ги събула:

сряда - отново. по свой начин чудесна вечер.

четвъртък…след 22:00 всичко се срути. когато човек излезе за по цяла нощ два пъти един след друг, на третата му е много трудно да си остане вкъщи и да няма къде да гледа наградите на емтиви като прибавим и това, че този същият човек трябваше да е там.
петък - на работа до десет.

…в момента говоря и в skype и установявам, че въпреки неналичието на сили, пари и време, аз упорито си играя с мисълта и тази вечер да изляза…..
няма как / ще си остана вкъщи.
новото ми вкъщи е супер. иделното жилище за млади жени, които не могат без интернет и слушат ар-оу-си-кей.

днес “топките, топките, топките са най-различни…”

донесох от н. плаката. много се чудих дали да го купувам, но всички знаци сочеха да го. сигурно не е трябвало. той е за е. ще му го дам тези дни и да видим как ще реагира.