take-it-or-leave-it

който каквото си избере.
вчера пих за първи път от много време коктейли - два swimming pool-a, ако трябва да си спомням.
днес си сготвих нещо вкусно - от много време ям само готови яденета и вече го усещам. сготвих си тиквички с ориз и крем фреш, малко къри и сирене отгоре. мммммм.

теорията на хаоса ми е една от най-любимите. ако можехме да проследим в алгоритъм нашите пътища в живота, произтекли от този закон, щеше да се получи нещо толкова извъндименсионално, по-голямо от капацитета на разбиране на всеки човек и на всяка машина, алгоритъм, който само бог може да прозре (аз бог наричам нещо a way по-висше от нас и от техниката).

по пътя към храната днес, през baby81 дочух пак камбаните на някаква църква и си помислих колко е несправедливо да идва полицията, ако слушаш по-силно lucky man например, обаче на всеки час минимум 10 църкви да бият някакви камбани. i don’t get it.

хората гледат най-много на една страница горе вляво.

телевизията гледа какво става пред другия екран.

няма повече да си мръдна пръста.

тази и две на nine inch nails си сложих на fun wall-a във facebook. като тука не мога да си поствам видеота, ще го правя някъде другаде.

малко е тъжно, но какво да се прави.

както и няколко други неща са тъжни. първо писах на един човек, с когото ужким сценарият трябваше да е съвсем различен, и той не отговаря. по въпроса с мъжете досега изводът е един - more pain than gain. всъщност е малко глупаво човек да е краен, обаче ако направя една сметка, не мисля, че ще има положително салдо. или поне в един аспект.

после - от две седмици трябва да напиша нещо много важно и не мога да се накарам.

и - е. е болен. от една седмица и не идва на работа и въпреки че всичко е ок и се смея не по-малко от други дни, се усеща една голяма липса.
вчера снимах през една фуния колегите и му направих фотошоп картичка за бързо оздравяване. още не ми е отговорил.

искам да напиша, че съм леко дпресирана и ядосана, но когато човек го напише, дори и да се е лигавил, то става истина. и после ще излезе, че съм някаква нежизнерадостна, но това са ефектите на блога - човек няма да седна да пише, когато е пиян и щастлив и когато танцува или се смее или когато прави не знам какви си по-готини неща.

тази седмица реших, че ще взема да сложа някои правила в живота си.
- на концерти се ходи с приятели или сама, никога с интимни другарчета
- всеки ден ще отделям по половин час за голямата ДА (това е топ секретния проект, по който работя в момента)
- когато оздравея напълно, ще започна пак с миналозимния режим на упражнения
- всеки ден ще пия по пет чаши вода
- чай се пие с мед
- превантивно се пият лимони
- отвреме-навреме ще си къдря косата, т.е. ще спя с ролки

хаха, днес започнах да гледам някакъв супер смешен док филм за това как господ е гъба или по-точно че гъбите са великата тайна в живота. вече знам на какво ще се маскирам на следващия карнавал. (и дядо коледа бил олицетворявал гъба и ни намигал, защото знаел нещо)

na rabota niamam kirilica a vkushti se pribiram mnogo kusno, za da sedna i da pisha. dnes trevor sutrinta me izplashi, zashtoto se samoizkluichi, bez da se e nagoreshtil mnogo.
tova e neshtoto, koeto vchera s malko muki i pomosht iziadohme. ne izglezhda mnogo privetlivo, no
1) kamerata e tazi na telefona mi
2) povecheto vkusni neshta ne izglezhdat hubavo

yesterday.

седя пред три опаковки - два блистера и пластмаса с ефервесцентни мултивитамини.
в първия блистер има точно два ацетизала, в другия - няколко парацетамола.
от вчера не мога да дишам, носът ми е запушен. главата и тялото ми ме болят. има и позитивни страни - гърлото не ме боли.

седя и се чудя какъв коктейл да се приготвя, за да се върна към нормалното си състояние колкото се може по-бързо - започвам - 1. от вчера пуснаха в продажба билети за концертите на the cure през февруари - 2. навън времето е страхотно - 3. от миналия петък съм минала на по-висока скорост.

вчера на работа приличаше на индиански резерват след посещение на белите господари. бяхме very low. това е защото предишната вечер бяхме на октоберфеста. меко казано беше лудница. лично постижение е, че се качих на цели две неща от тези каквито има по всякакви увеселителни паркове и панаири. после ни изгониха от един много ин бар (където е. за малко щеше да се сбие, сладур) и след много разходки из празния, заспал град се озовахме в една доста глупава кръчма, която като всички глупави кръчми има едно предимство пред всички останали места на света - вътре се получава алкохол при желание.

днес ще чета за e-mail i rss-marketing.