take-it-or-leave-it

супер красив ден е навън. вече е есенно слънцето, но е приятно след толкова дъжд и лошо време. няма никакви облаци по небето.

днес си легнах в 6 часа сутринта и сега съм леко недоспала и доста дехидрирана. не че съм пила толкова много, всъщност доста беше, обаче много танцувах и то тогава няма начин човек да не се дехидрира. с удоволствие бих се празхождала малко в парка. имам уговорка за кафе с един китаец, когото срещнах случайно в нашето студентско кафене. може да ме предложа да го пием to go и да се разходим.

вчера към 5 сутринта, седейки на едно столче в един вече абсолютно празен клуб, гледайки току-що татуираната китка на някакъв непознат който обясняваше, че си бил направил бръснача на ръката, защото е punk rocker по душа и колко били готини българите, защото някаква негова бивша приятелка унгарка, а той нямал много такива връзки,.. и така нататък, ми се случи нещо странно. имах чувството, че ще припадна, беше ми толкова прималяло. но не от алкохол или умора или и двете заедно, а от едно много странно желание. нямам представа точно какво беше това желание, обаче си мислех как не мога повече да издържам и че всяка следваща секунда ще се случи и аз няма да имам сили и просто да ме оставаят там да си припадна от желание. може би, ама само може би, имаше връзка с другия човек, който беше там и когото срещнах вчера, но само може би.

fuck it fuck it fuck it fuck it fuck it fuck it fuck it

p.s. искам пак да гледам наградите на MTV

не виждам защо трябва да е blue, затова отсега нататък ще е green.
днес цял ден се опитвам да напиша нещо, което ми трябва за един проект и си нямам идея дали ще се получи това, което трябва. напоследък непрекъснато правя неща за първи път и наистина не знам точно какво правя. аз го гледам от добрата страна - нали все отнякъде трябва да започне човек.
днес пак спах до късно. никога не съм се излежавала досега, сега просто тялото ми не иска да става. иска да спи. и да сънува. единственото, което си спомням, че пробвам някаква супер яка рокля бална с майка ми в някакъв магазин и скъсах един корсет в съблекалнята, защото беше някакъв детски номер. на мен не ми запука много, че съм го скъсала, просто си го оставих там. иначе се ядосвах, защото си бях забравила телефона и не можех да се снимам в хубавата рокля. а тя беше за ema na mtv.
имаше и други неща, но не си ги спомням.
търся си нова квартира в момента. след две седмици съм бездомна. имам едно изискване - интернет, бърз интернет (може да няма кухня например).
супер хубава песен!!!! и супер funny (furry) видео.

p.s.да, знам. съвсем порядъчна, малка обсесия:-(|)…..

това не се случва често. аз чета това, което правя.
има една мрежа около всеки човек, която той не вижда, или в много малко моменти може да прозре, но това е животът е магия, и ние нищо не разбираме.
напоследък намирам неща, които съм писала отдавна и виждам как нещата, които съм писала са се сбъднали. аз съм фея.

слушам тази песен, сетих се за съня, търсих къде съм го записала, оказа се, че съм го кръстила the cure, и първото изречение беше слушам тази песен. вчерашния ми пост беше the cure, днес беше съня. и тази песен току-що свърши. happy, happy, happy.

отвреме-навреме имам такива фази, в които искам само да спя и да сънувам. имало е някои нощи, в които съм имала доста необикновени преживявания, но и да искам, не мога да си ги спомня всичките. в момента се сещам само за един, който беше изключително спектакулярен и който дори си записах след това. то беше много луд ден и аз имах ужасна мигрена преди да заспя и се събудих в два и гледах mtv (първо обаче си го записах), после пак заспах и не си спомням какво правих на другия ден. мислия, че учих за някакъв изпит. бях на някакъв концерт в съня и човекът, с когото бях на 4 пъти смени идентичността си и нещата, които се случваха все едно бяха някакви неща, които ги има на яве, но които са премълчани и затова не може да се твърди, че наистина ги има.

често ми се случва да си мисля за 2006 година. миналата година имаше няколко месеца, които си ги спомням по ден и някои по час. това лято, което не беше всъщност никакво лято, е каша. има само една седмица, за която си спомням какво съм правила всеки ден. т.е. всяка вечер, защото аз така и така правя едно и също нещо всеки ден - ходя на работа. съб и нед бях на фесстивал, пон - perry farrell’s satellite party, вто - prince, ср - the dead 60s, четв - ozzy osbourne, пет - си стоях вкъщи, но исках да ходя да слушам red hot chili peppers. абсолютна каша. иначе си спомням само моменти, нищо друго.

в момента живея online. и насън.

btw наскоро сънувах си нещо и ми стана толкова смешно в съня, че се смях с глас. хаха. най-готиното е, че и сега ми се струва смешно.

четох някакъв много поп блог и щях да повърна. от онзи тип бърборковци, които за всичко имат мнение, но пишат само на някакви обществени теми и се правят, че могат да бъдат обективни и слагат на всяка втора дума линк (дума като всичко например), а не линкват групи. бляяааа.

виж къде ходихме с е. тази седмица на лов за дрехи, аз нямах патрони, хаха.

I love this band.

най-сетне, голяма лудница е около и в мен, времето е ужасно и през цялото време съм обсебена от мисли за работата, защото моята работа не е от тези, които можеш да ги заключиш в бюрото ти, като си тръгваш.

но не исках да пиша затова, ами за хората, които живеят в и с премерения риск. аз имам афинитет към такива хора и ми е трудно да не им се възхищавам. премереният риск е много глупаво определение на това, което имам предвид. много си падам по хора, които са си чисто луди на пръв поглед, но когато се загледам малко повече в тях и осмисля действията им, разбирам, че всъщност това, което най-много ме turn-va on, е фактът, че е имало супер яка тръпка и едно wow-чувство, но накрая всичко винаги е свършвало добре. добре, защото те действат по закона на премерения риск. никой от тях не стои и се чуди с часове кое и как да направи, че накрая да им се размине, просто им е вроден този покер-инстинкт. това са моите тъй наречени rent boys.

сигурна съм, че сега след големия инцидент, поне 90% от хората, които имат блог тук, ще напишат нещо по въпроса. такива неща се случват, все едно сме се возили в автобус и е станала катастрофа, тежко ранени са два месеца, в интензивното google се опитва да свести някой и друг ден.

първо си мислех, че е нещо временно, после видях какво е написал валери (смешно говорих с другия в., май напоследък вървят в комбина) и сега копи и пействам спасените да видим дали днес ще свърша.

надявам се, че ще караме всички по-внимателно. :’)

ох, вчера беше един ден…излизах с колегите си вечерта и се напихме много странно, беше супер нереално. е. ми разказа някакви неща, които не е трябвало да знам, но които знам и сега ми е странно, защото ги знам. те се отнасят до работата. а и в личен аспект ми каза неща - че до края на септември щял да ми донесе от това. аз се зарадвах, защото искам да опитам, обаче ми е страшно, защото като опиташ един път, може и да не опиташ втори обаче вече си опитал. не знам. мисля, че ще решавам на място. като се замисля как от много бира започвам да рева по дискотеките, не ми се мисли какво може да ми стане от това. на мястото, където бяхме имаше и други от работата, случайно и те не престанаха да задават някакви супер глупави въпроси. е. ми обясни при една моя реакция как жените ставали на вещици, всичките и аз това съм го чувала вече и от други мъже обаче не знам какво толкова лошо ни има на реакцията. разбирам че не сме като мъжете, но то това е ясно и аз никога не съм твърдяла обратното. е. ми каза вчера колко много му се искало да излезе с истински жени. аз нито знам дали някога ще бъда истинска жена, нито дали искам.
хубава част на верчерта бяха едни моменти, които са си чиста наслада без последствия или предварителни нагласи. бяха моментите, в които някой, много близо застанал до мен, ми говореше на ухото и защото се надвикваше с музиката, аз се бях отместила малко и вместо да чувам какво говори, само усешах дъха му като леко докосване на ветрило на врата ми. това беше nice. really nice.

гледах новото видео на maroon5. няма по секси мъж, не.

wtfwtfwtfwtf