take-it-or-leave-it

заглавието е както обикновено име на песен, която слушам в момента.

сложих преди малко прането в пералята и сега чакам да стане. днес си намерих стая за един месец. т.е. е временно решение, но е ok, при положение, че след другия четвъртък няма да има къде да спя. тук положението с квартирите е трагично.

днес ходих от работа пеша до центъра, което си е около час. беше много приятно, въпреки че в такива моменти забелязвам колко късогледа съм станала.

по пътя намерих и това -

не знам точно какво е - космонавт или водолаз, може би е второто, заради е.
днес, докато сънувах, чух телефона си как измяука - имах есемес. в съня си реших, че е някоя глупост и продължих да сънувам. следващото нещо, което си спомням, беше приятният глас на simon le bon - duran duran са ми алармата сутрин. протегнах се да я изкюча и видях, че есемес-ът е от е.

когато дръпнах тъмните пердета, се изненадах супер приятно - навън ме очакваше един прекрасен слънчев ден.

по пътя към вкъщи си мислех за някои неща които ме дразнят или които няма да ги бъде. например не искам да живея в къща в предградията. аз съм градско дете, което обожава природа, така че апартамент в центъра и вила в горите е супер за мен, обаче да живееш по средата е чисто и просто тихо, забравено, цивилизовано и тъпо.

днес осъзнах, че не можем да се сравняваме със западноевропейците. просто сме прекалено различни. не сме нещо по-малко, просто сме ужасно различни. имаме много различен background. аз дълго време си мислех, че не е така, но това е факт. това, че ние сме израснали в комунизъм, а те в капитализъм е причината. има разлика. не колкото между нас и китайците, но има.

а ти - най-специалният - който не може да прочете това, да знаеш, че другата година ще живеем заедно. в центъра.

This entry was posted on четвъртък, септември 20th, 2007 at 14:33 and is filed under .