take-it-or-leave-it

навън времето е хубаво макар и не толкова топло, колкото ми се иска.
уморена съм.
вчера беше от тези супер фрашкани с action дни и за първи път от много време трябваше да проведа със себе си много важния разговор в метрото за здравето и стреса. споразумяхме се, както обикновено.

от вчера вечерта съм в нова стая. когато дойдохме да искаме ключовете, които наемателят още не беше върнал, се оказа, че той е още вътре и не се е изнесъл. беше цяло приключение, докато накрая към един през нощта той си пренесе нещата и аз можах да се върна да партито, на което бях и да си продължа питието.
не ми е толкова гадно да се местя постоянно. когато виждаш всичко, което ти трябва за живеене в няколко сака, ти става хубаво на сърцето, някакси животът тогава изглежда по-лек, хаха.

днес сутринта си оправих и интернета и мога да попълня малко пропуски.
днес вечерта мисля да изляза, да се забавлявям и да попълня малко пропуски.

идва октоподният месец октомври, октава, к-окт-ейл. октоберфест всъщност.

така се разхождат обитателите на тази планета:

това е специалната бутилка, която ми се наложи да хвърля. това остана от нея. спомен от бутилката, приготвена на сцената за adam levine, изпита от мен и сега сплескана в някоя кофа. това е ирония на съдбата, мила бутилка, чао.

докато чаках за срещата видях този кукленски ужас, също като в онези филми на ужасите от 80-те. определено създава атмосфера…но не и за менделсон, а може и за менделсон за по-первезните.

отново седя в съвсем празна стая и отново пиша, че това е последният ми пост от това бюро.
когато преди време написах същото от едно друго бюро, си нямах и идея колко скоро ще пиша такова нещо отново.
времето е много релативно.
да не говорим, че вече съм имала пост със заглавието на същата песен, просто така се получава понякога, когато човек е на shuffle.
мисля, че и аз в момента живея на shuffle.
днес на работа б. и е. ме вързаха за стола с тиксо и не забравиха да ми залепят и устата. още нямам филмчето, но ако има интересни моменти, може и да постна някоя сцена. супер са моите колеги.
искам да завърша с нещо смислено, но днес като че ли не ми се отдава.
ще оставя снимката за утре.

преди малко се върнах от концерт на johnossi. много са добри - шведи, само китара и барабани. следващият албум идва през ноември, новата песен е супер, не знам как се казва, но се пее за 14-каратово злато.

and this is my magicbox:

посвещавам днешния си пост на човека, който в една неделя следобед е развял патлака си пред децата в един макдоналдс на магистралата, казал им е fuck you и после е пикал в движение от микробуса си, докато са го държали за колана другарите му и който неофициално ми е шеф.

wir bleiben mal gespannt.

bad religion са model band. свирят пънк, имат си собствен лейбъл, умни текстове и няколко докторски титли. респект.

днес е ден на откровнията. току-що ми намериха стая. оставам тук значи поне до края на януари.
днес видях нещо ново като идея - седейки в работно време в една бирария с най-готините колеги, които човек може да си пожелае, говорейки си за гей дискотеки, скъпи заведения и наркотици в берлин, крадейки чаши с шефа ми от същата бирария, ме осени идеята, че може би перфектни relationships няма. че перфектна любов няма. че всъщност не е ли най-готиното да имаш супер интересни приятели и да се забавлявате. същото си мислех и по-късно, когато седнах на стола да ме екзекутират същите ми колеги в офиса - с гумен ластик в ръка, право в горнтата ми устна, не боля толкова много. всичко е документирано във филмче, както обикновено. толкова ми се иска в момента да можех да рисувам комикси - идеални сме за комикс, ще умрете от смях.

заглавието е както обикновено име на песен, която слушам в момента.

сложих преди малко прането в пералята и сега чакам да стане. днес си намерих стая за един месец. т.е. е временно решение, но е ok, при положение, че след другия четвъртък няма да има къде да спя. тук положението с квартирите е трагично.

днес ходих от работа пеша до центъра, което си е около час. беше много приятно, въпреки че в такива моменти забелязвам колко късогледа съм станала.

по пътя намерих и това -

не знам точно какво е - космонавт или водолаз, може би е второто, заради е.
днес, докато сънувах, чух телефона си как измяука - имах есемес. в съня си реших, че е някоя глупост и продължих да сънувам. следващото нещо, което си спомням, беше приятният глас на simon le bon - duran duran са ми алармата сутрин. протегнах се да я изкюча и видях, че есемес-ът е от е.

когато дръпнах тъмните пердета, се изненадах супер приятно - навън ме очакваше един прекрасен слънчев ден.

по пътя към вкъщи си мислех за някои неща които ме дразнят или които няма да ги бъде. например не искам да живея в къща в предградията. аз съм градско дете, което обожава природа, така че апартамент в центъра и вила в горите е супер за мен, обаче да живееш по средата е чисто и просто тихо, забравено, цивилизовано и тъпо.

днес осъзнах, че не можем да се сравняваме със западноевропейците. просто сме прекалено различни. не сме нещо по-малко, просто сме ужасно различни. имаме много различен background. аз дълго време си мислех, че не е така, но това е факт. това, че ние сме израснали в комунизъм, а те в капитализъм е причината. има разлика. не колкото между нас и китайците, но има.

а ти - най-специалният - който не може да прочете това, да знаеш, че другата година ще живеем заедно. в центъра.

уморена съм. уморих се да пиша за толкова неща, които са станали и ще си лягам скоро. това да си на три кликвания от някакви хора (hint - add to friends) е просто умопомрачително. егати готината дума, точно това е умо-по-мрач-ител-но *умопомъчително*.хаахахахаха.
слушам новия албум на foo fighters, супер е!!!!!
и това днес в метрото, пънк.