take-it-or-leave-it

84754857208

днес най-интересните неща ми се случиха или в метрото, или пред компютъра. още сутринта пътувах с един много интересен тип с много странни дрехи, а после по-късно, когато се връщах, видях един монах и не можах се сдръжа да не го снимам и да не се разсмея, защото беше облечен по абсурден начин. нямам в момента фотошоп, утре може на работа да го оправя i da go slozha online.

имам едни много отдавнашни много приятни емоции в момента, т.е. те са bittersweet, като всяко нещо, което си струва, но толкова си ми харесват и толкова ме карат да се смея, че със сигурност си струва да си ги имам пак. имам account във facebook и не знам вече кога ще се въведе мулти login защото не ми се пишат по хиляда пароли - тук (ужасно е бавно всичко, просто от самамта скорост ми се отщява да изпробвам каквото и да било и не може нищо да се embedne), двете ми пощи, lastfm, myspace, suicidegirls, haha, излъгах за последното въпреки че понякога много ме блзани като идея, flickr, ………..
но не това ми беше мисълта, а че от тези емоции ми се иска да пращам любов на целия свят и аз го правя, концентрирайки положителната си енергия в две точки на земята:)

бях писалапреди една година колко е жалко, че никой не иска да те опознае наистина, наистина. аз познавам двама човека, които наистина наистина:)

искам за 10 пореден път в това парче интернетна земя да напиша, че richard ashcroft е един от най-невероятните хора, че има най-хубавите вибрации на света и искам да се къпя в песните му всяка сутрин и да си лягам в тях всяка вечер. което и правя напоследък и се събуждам в 4 и нещо и едвам успявам да се надигна и да изгася тревор.

ммм.
днес просто в последните два часа толкова много работа имах и толкова се ядосах, обаче сега ми е толкова добре.
след като се наядох, което все по-рядко започна да се случва, хаха, си купих и един magic muffin, той е magic, защото когато се прибрах у нас, си наметнах единия чаршаф и държейки го в едната си ръка (може и да съм го държала с неправилната&$*$^#*$$&$^), се снимах като nick drake.
доста смешно се получи, но не знам дали дори и заклети фенове биха отгатнали какво общо имат моя зелен шарен чаршаф и muffin-ut с nick drake.

whatever. вчера си свалих johnossi, много готин шведски дует, не мога да повярвам какъв пълен и оживен звук изкарват само с барабани и китара, респект. man must dance ми е една от любимите.

утре е почивен ден и м. има имен ден, а моите родители са се сгодили на тази дата, юпии.

през нощта се събуждах на няколко пъти и по едно време забелязах как хубавата ми incubus//light grenades-литография е увиснала на единия си край, но ме мързеше безкрайно да се надигна и да я залепя като хората, можеше да ме събуди някой incubus, докато си спинкам, хаха, само че не, паднала е на леглото ми през деня, защото там я намерих сега като се прибрах.
*tuk imashe snimka na incubus, no golemiat incident ia pogubi*
не знам какво се замислих…всъщност знам, много съм доволна заради това, че онзи ден след около годишно прекъсване за първи път написах нещо, а аз преди много пишех, но мисълта ми беше, че се замислих, че може би единствената причина да намразя брутално човек и дори да му направя нещо лошо, би била интелектуална кражба. бляяяяяя.

хем съм уморена, хем не ме свърта нещо. о, ако е хубаво времето, в неделя палим джапанките и отиваме на пла-ни-на, ще е супер!!!!толкова ми се ходи някъде на зелено и свободно, онзи ден се разхождах доста време в един супер парк, толкова беше красиво, лежах си на една пейка и си гледах едно езерце и трябваше да се засмея с глас, сещайки се за диалозите в онегин, един от любимите ми филми. толкова ме кефи пушкин, ужасно жалко е, че можем да си търсим приятели само сред живите, ако след годината на идването на ерата на водолея, нещо вземе че се промени, имам вече списък с първите ми кандидати за запознанаства. то и сега можеш да се запознаеш с мъртви или по-точно не знаеш като повикаш какво ще се обади, смъртта е толкова мистично нещо. о, jeff. it’s a marvellous time for a guinness.

моят персонален gin tonic за това лято: stop me // mark ronson
mark, mark, един от живите, с когото не бих имала нищо против да се запозная.

здравей свят (както се пее в една песен на остава), здравей от един дъждовен, гаден, адски депресарски ранносъботен следобед.

миналата седмица се върнах от ужасно краткото ми пътуване до българия, до софия по-точно, плаче ми се, че не мога никъде да отида и нищо да видя, а всичкото е едно разопаковане на малкото ми багаж, летища, влакове и пак малкото багаж в обратна посока, виждаш едни физиономии за две вечери и отново в обратната посока. няма къмпинги, море, язовир, нямаше дори витоша, *fuck you* гадно време, няма почти нищо за мен от българия тази година. в такива моменти на тотално недоволство искам да спечеля отнякъде милиони евра, пардон еура, както искат да казват онези ми ти лукови глави тука и да си седя на камчия и да пуша цигари-дъвки.

бях за първи път в строежа, което е в студентски град и се скъсахме да танцуваме, а ми се стори, че това в бг още се свързва с някакви или супер странни или супер пияни жени, които не ще само туко-така да танцуват, разбиаш ли. на мен когато ми се танцува, танцувам и това е.

валя дъжд и софия е празна, сигурно някакъв закон е издаден, че и малкото свестни заведения в 100лицата трябва да се руинират до дупка, ново 20 - билкова има нови собственици май, работи до 23, три уши така и така е само дупка, която не работи през лятото, ошипка вече второ лято оплаквам, нека носим още срама на челото. искам да море. на българското море искам, месец нищо да не правя, само да лежа, да чета и отвреме-навремем да пия и пуша. което ми напомня, че в антракта на единствения концерт, на който бях сега, пуших супер-мега-ултра леки цигари с майка ми, която е непушач и която имаше кутията. и сестра ми пуши пред нашите, нещо което ми се струва тъпо, не от някакви кумови срами, ами от факта, че не мога да си представя как не може да устиска на никотиновия глад пет минути, когато ще си тръгнем от дивака и ще можем да пушим и пеем и каквото искаме, ами трябва точно пред нашите да пуши, 19-годишната пикла.

софия с все едно огледало с две повърхности. и когато нещо очакваш, нищо не става, когато не очакваш, също. не знам какво трябва да стане, че да се случи нещо в софия. всичко е като все едно.

вчера тревор, моят компютър, за пореден път доказа, че не е като другите, като ми написа сам мислите в търсачката.

днес имам да пиша за нещо, от което си нямам ни най-малка представа, но трябва да придобия някаква, защото до понеделник трябва да е готово. става въпрос за интегрирането на weather api на една страница. проблемът е, че не става въпрос за актуалното показване на прогноза за времето за дадена локация, ами трябва локацията да може да се мени - пример за първото и после за второта са:http://neogen.bg, http://www.boo.com.

днес съм три пъти по-отпаднала от дъжда, защото сутринта си довърших книгата, която е. ми подари в бг: земните градини на богородица, емилия дворянова. то само като и прочете човек заглавието и сякаш отива на друга планета, камо ли сега аз да седя и да се чудя откъде този руски хакер, живеещ в норвегия, има този адрес:http://www.google.co.uk/ig/api?weather=Drammeн, и като смениш драмен с който си искаш град и получаваш валиден xml, не мога да си обясня защо никъде не се споменава за google weather api.

гълъбката роди, т.е. пилетата се измътиха, доста поотраснали ги намерих на балкона, всичко е в пилешки курешки, както казва йордан радичков. мен ме дразнят. не знам защо. гълъбското семейство. искам да си ходят. искам и аз да си ходя, но къде не е много ясно.

днес четох една статия (нарочно не слагам линк, защото мога да обобщя с две приказки), че вегетарианците и тям подобни вече не си представяли да правят секс с месоядни. това и аз често съм си го мислила. не мога да си представя как се хвърлям на врата на някой, който току-що е измуцкал някоя тлъста пържола. всъщност аз така и така не мога да си представя да се хвърля на когото и да било на врата. въпреки врата, защото вратовете са ми едно от най-любимите неща на този свят. странно е обаче, като се замисля кои са вегетарианците които познавам, мъжките вегетарианци, се сещам се за 5. и баща ми, но той не се брои. aко някой вегетарианец го прочете това, да ми пише. естествено нищо освен секс не обещавам.