test //grace
юли 20th, 2007
навиците.
the survival of the fittest.
започнах оттам как съвсем скоро и тук ще е забранено пушенето в сгради - заведения, на работа и т.н. за първи път в историята на човечеството ще съществува забраната да се пуши в кръчма. в ирландия е забранено да се пуши в пъбовете. щом там е забранено, значи нещата са сериозни.
пушенето е навик, хората ще започнат да пушат по-малко, в това съм убедена. никакви никотинови лепенки не помагат, но мързелът е по-силен. когато бях в дъблин, ми беше наистина трудно да се накарам да оставя приятната си компания и още по-приятния cи pint и да изляза на тротоара пред пъба и да пуша сама три минути. затова и за вечерта изпуших две цигари.
навикът е най-силното нещо на света. склонна съм да мисля, че дори на малцината евреи, оцелели след холокоста, концентрационният лагер им е липсвал отначало по особено перверзен начин. заради навика. пробвай да ставаш всяка сутрин час по-рано. отначало е много трудно, после свикваш.
това не е ли най-абсурдното нещо - в свят, в който всяка секунда се променя нещо, ние сме роби на навика. еволюцията е промяна чрез напасване на промени. не би ли трябвало да сме абсолютно неподвалстни на навици, за да можем с лека ръка да се променяме всяка секунда. но странното е, че нас като хора в крайна сметка ни правят навиците.
аз обичам кино noir. всяка година ходя на море. харесва ми джин тоник. пия го често. когато харесваме нещо, ние се стремим да го правим често, а тогава то става навик. ние сме навици на самите себе си, не е ли забавно когато се опитваме да се променяме. това са две противоположни посоки. еволяция,напасване и ние като олицетворение на навиците ни.
има нещо гнило не само в дания, но във всяка една държава и във всеки един от нас като част от този гнил свят. аз например напоследък мога да приемам мъже само чрез слушалките си, тогава ми е прятно и чувствам, че нещата са ок така. така че в момента по-скоро можеш да ме изнасилиш с песента си, отколкото да си кажем две приказки. първо мислех да напиша с китарата си, но все щеше да се намери някой остроумник.
и друго нещо, в тази буреносна нощ, след три чаши вино и никакви обаждания, които трябваше да ме изведат навън в петъка с многото гръмотевици и светкавици. напоследък приемам хората не като някакви мислещи дадености (с навици), ами като продукт на моето присъствие. съдейки по себе си, съм стигнала до следния извод - аз не съм константа, неприемам еднакви стойности във всичките си параметри - непрекъснато съм била различна в зависимост от хората, с които съм комуникирала. може би въобще не бива да се приемаме като индивиди, а винаги като част от общото, в което сме комуникационна единица. единственият ми силен критерии по отношение на досегашните ми връзки е бил не този как са се държали с мен, а как аз съм се държала. това за мен е много логично, имало е само един човек с когото съм се държала така, както съм се чувствала най-близо до себе си.
и още нещо. смъртта. това е толкова мистично изживяване. със сигурност не може да се сравнява с никакви наркотици на света. толкова е успокояващо да знаеш, че я има и тази врата. универсална и окончателна.
колегите ми вършат неща със себе си, за които майка ми например определено не би искала да знае. не ме е страх от тях, страх ме е малко от себе си.
вчера бях за първи път през нощта на телевизионна кула. беше красиво.
чувствам се като в аквариум.
cheers.