take-it-or-leave-it

преди час се върнах от концерт на justin timberlake. да, на justin timberlake.

вчера ми дадоха от работа билет и аз нямах планове за вечерта, реших да отида. цялото изживяване беше противоречиво като зодията близнаци.

първо малко снимки:
първа
втора
трета

отивайки към залата, щах да повърна, честно. доста ми бяха противни хората, запътили се натам в пропорция 5:1 за нежния пол. беше и малко тъпо, защото в тази зала след близо две седмици ще свирят aerosmith и аз вече започнах да обещавам на шефа си да стоя до десет на работа, само и само да ми намери билет! ще е доста глупаво да не стане, обаче не е изключено.

странно беше, че support-ът в лицето на natasha bedingfield беше започнал преди обявения на билета час. залата е голяма, сцената по средата. наташа може да пее, не можах да видя дали е готина, защото съм много късогледа, но не нося очила. наташа има глас, но не се държи много впечатляващо на сцена. след втората песен на мен ми стана много ала цар лъв, в смисъл, че такива ги пееше едни. тя си тръгна бързо и после чакахме един час да започне младежът. срещнах половината си колеги!

тогава за ирония на съдбата пуснаха eat the rich и на мен ми стана лошо. не заради друго, ама много се сгорещих, а днес имах много работа физическа и на бях пила много течности и на няколко пъти на концерта щях да си припадна ей така лежерно. мисля, че и малко хипнотизаторски техники използваха.

на кратко: jsutin не е моята чаша чай, обаче:
може да пее
танцува невероятно
има страшна енергия
може да предаде удоволствието да се изявява на публиката
млад е и доста симпатичен в смисъл държа се супер и се облича страхотно
направи запомнящо се шоу

и ме наведе на много мисли по време на най-дългия концерт, на който съм била.

touching moment:тъкмо си помислих по едно време как няма нищо лошо в момчешките групи и когато шоуто свърши и целият тийм се прегърнаха и се поклониха на всички страни (като в театър, намерих го за супер, толкова малко го правят напоследък), започна да звучи bittersweet symphony. не знам дали съм споменавала, но richard ashcroft е създание с върховни сили. и тогава ми стана вече тотално готино. момчето малко се смали на този фон.

но timberlake започна с aerosmith, завърши с the verve, а по средата също си струваше - уникално светлинно, екранно шоу, близо 20 минути dj set и споменах ли вече: супер хореография. такова удоволствие ми доставя да гледам танци с мисъл.

мислех си за много неща по време на концерта. как ме натъжават страшно много крайни мнения. хората прекалено се затварят в някакви измислени шаблони и забравят, че единственият закон е законът на удоволствието. а ако сам пред себе си не си признаваш какво ти харесва и какво не, не мога да те разбера. и няма добри и лоши песни, а само такива, които ти харесват и такива, които не ти.

и please, това е апел - не искам да съдим прибързано. това е ужасна българска черта, ако не и глобална, а е чисто и просто тъпа.

This entry was posted on събота, май 26th, 2007 at 17:39 and is filed under .