middle of nowhere
май 12th, 2007не знам къде стоя вече.
прибирайки се към нас, пресрещнах една групичка български студентки, които пееха нещо като народна песен, може би по повод евровизията, знам ли. бяха се запътили към дискотеката на общежитието. бяха доста развеселени и аз им се усмивхах, а едната каза, мислейки че съм германка,”и да гледаш и да не гледаш..” и после не разбрах. аз и казах, смеейки се, че “и аз съм за наште” и те се шашнаха, като чуха, че им отговарям на български. аз започвам да се чудя дали е вярно това. че и аз съм за наште. това което ме дразни и срешам навсякъде е “тия немци”, “тия шпаньоли”, кви са тия, кви са ония. мисля, че вече няма човек, на който да не му е ясно, че хората от различни страни и континенти са различни. навсякъде повечето не струват. но такъв начин на мислене, “и да ме гледаш и да не ме” е повече от патетичен.
и когато човек е отишъл някъде извън страната си това да се чете само къде са се напили футболистите от родния град не е моята чаша чай.
не съм за нашите. за моите съм.