не е днес и не е утре
май 8th, 2007а е някъде по средата, защото скоро ще си лягам, а пиша за вчера.
днес бях докъм осем на работа, което е ненадминато постижение. колкото повече време минава, толкова повече се увеличават задълженията ми. готино е да се научиш, че не може да свършиш всичко на един ден и че винаги ще има нещо за утре. и аз започнах да оставям повечко неща за утре:)
всеки ден докато минавам последните нялолко пресечки до работа, си мисля колко се радвам, че отивам там. каквото си играх като малко дете, с това си играя и сега.
иначе ми остана още малко по проекта за gmaps. не съм написала кой знае колко много, но утре ще напиша последните заключения и ще го пратя вечерта. ставам рано, сядам при тревор, един час редактирам, отивам на работа, 10 часа там, после се прибирам и пак сядам. чакам да спре да вали, за да мога да ходя да тичам. утре ще тичам на бритпоп парти.
онзи ден видях най-готината татуировка, която не се виждаше. беше на едно младо полу-тай тяло, което седеше почти срещу мен в метрото. за мен метрото се е превърнало в стъргало, защото аз освен там другаде през седмицата хора не виждам:)
от татуировката се виждаха само две тънички пипала, тръгнали от отвора на тениската бавничко по врата. аз много обичам вратове. според мен много са малко хората, които при такава гледка, няма да искат да станат и да скъсат тенискта, за да се види какво има отдолу. това ме подсеща, че в петък бях на едно барбекю, където много оживено се разискваха татуировките на някакава много метъл мадама, която имала татуиран комикс по цялото тяло. или по ръцете и корема, нико не занеше какво се случва по средата:)
има някои пиърсинги и татуировки, които са много сполучливи. като изключим моя, който с всеки ден все повече си харесвам и хич не мога да си представя да си махам, има доста малко, които да мога да наблюдавам ежедневно. не че искам да поущрявам хората, но от един съвсем порядъчен човек, може да изскочи много хапливо желание, особено ако някакви пипала лазят по врата.