take-it-or-leave-it

преди час се върнах от концерт на justin timberlake. да, на justin timberlake.

вчера ми дадоха от работа билет и аз нямах планове за вечерта, реших да отида. цялото изживяване беше противоречиво като зодията близнаци.

първо малко снимки:
първа
втора
трета

отивайки към залата, щах да повърна, честно. доста ми бяха противни хората, запътили се натам в пропорция 5:1 за нежния пол. беше и малко тъпо, защото в тази зала след близо две седмици ще свирят aerosmith и аз вече започнах да обещавам на шефа си да стоя до десет на работа, само и само да ми намери билет! ще е доста глупаво да не стане, обаче не е изключено.

странно беше, че support-ът в лицето на natasha bedingfield беше започнал преди обявения на билета час. залата е голяма, сцената по средата. наташа може да пее, не можах да видя дали е готина, защото съм много късогледа, но не нося очила. наташа има глас, но не се държи много впечатляващо на сцена. след втората песен на мен ми стана много ала цар лъв, в смисъл, че такива ги пееше едни. тя си тръгна бързо и после чакахме един час да започне младежът. срещнах половината си колеги!

тогава за ирония на съдбата пуснаха eat the rich и на мен ми стана лошо. не заради друго, ама много се сгорещих, а днес имах много работа физическа и на бях пила много течности и на няколко пъти на концерта щях да си припадна ей така лежерно. мисля, че и малко хипнотизаторски техники използваха.

на кратко: jsutin не е моята чаша чай, обаче:
може да пее
танцува невероятно
има страшна енергия
може да предаде удоволствието да се изявява на публиката
млад е и доста симпатичен в смисъл държа се супер и се облича страхотно
направи запомнящо се шоу

и ме наведе на много мисли по време на най-дългия концерт, на който съм била.

touching moment:тъкмо си помислих по едно време как няма нищо лошо в момчешките групи и когато шоуто свърши и целият тийм се прегърнаха и се поклониха на всички страни (като в театър, намерих го за супер, толкова малко го правят напоследък), започна да звучи bittersweet symphony. не знам дали съм споменавала, но richard ashcroft е създание с върховни сили. и тогава ми стана вече тотално готино. момчето малко се смали на този фон.

но timberlake започна с aerosmith, завърши с the verve, а по средата също си струваше - уникално светлинно, екранно шоу, близо 20 минути dj set и споменах ли вече: супер хореография. такова удоволствие ми доставя да гледам танци с мисъл.

мислех си за много неща по време на концерта. как ме натъжават страшно много крайни мнения. хората прекалено се затварят в някакви измислени шаблони и забравят, че единственият закон е законът на удоволствието. а ако сам пред себе си не си признаваш какво ти харесва и какво не, не мога да те разбера. и няма добри и лоши песни, а само такива, които ти харесват и такива, които не ти.

и please, това е апел - не искам да съдим прибързано. това е ужасна българска черта, ако не и глобална, а е чисто и просто тъпа.

градът, който ме кара да плача:
не е поради лични причини, не е заради докадката, че преди много години там се е случило нещо ужасно, не е че може да съм била там в някой друг живот, но е на чисто енергийна основа

някакси днес много ми тежеше главата за каквото и да било, затова слушах почти цял ден това.
мястото, където живея в момента, е кварталът на модерната семпла подреденост, облечена в изключително семейно окуражаващи къщи. и много детски площадки. всичко е ново. и времето е хубаво. багажът ми е пръснат поне в 4/5 различни къщи.

5:11 сутринта е, върнах се току-що от петчасовия ми фитнес, наречен бритпоп, алтернатив, инди. официално е - днешните мъже са курви. в града съм отново, в който учих пет години, срещнах един от последните ми грешки, никак не мина, правехме се, че не се виждаме. но той е малък, за друг ми е идеята. а и за всички в последно време. mr. dj. цяла вечер имахме телепатична връзка, даде ми на няколко пъти бира, пусна всичките песни, които исках и когато го попитах дали не иска да пием нещо след това, той каза ок.

за 2 минути отидох до тоалетната, връщам се, the kooks, naive, 5 човека на дансинга и той почти се е забил с друга. не ми приличаше да е на по-малко от 25-26, мислех, че от една възраст натам можем да се разбираме като хора с мъжете. харесваш ми , интересен си ми, искам да пием по нещо, живеем в демокрация, ок искам и аз, не благодаря. когато отидох да му кажа, че явно нищо няма да стане с нашето пиене, той каза, че е много уморен и да намина еди-кога си в една дискотека, в която пускал. казах му, че само тази нощ съм тук и това беше, цунка ме за лека нощ. а аз бях казала на моите приятели, с които бях, да си ходят и бях останала сама с идеята, че ще има продължение. колкото по-коректно се държа, толкова по есхоулс стават те. имаше и друго интересно - един пийт дохърти, защото аз тази вечер определено бях кейт мос. беше луд та дрънка, само ми крадеше бирите, блъсна с крак толкова силно пулта, че всичко можеше да се строши и ми говореше как бил асоциален и цяла вечер се правил на маймуна. пушихме една цигара и аз вместо да си приказвам с него, който наистина беше нещо не често срещано, реших да заложа на тривиалните погледи на съчувствие с джейя.
доволна съм, забавлявах се брилянтно, MUSIC IS POWER, амин и лека нощ.

http://www.youtube.com/watch?v=3EzEC61AHi0&mode=related&search=

не знам къде стоя вече.
прибирайки се към нас, пресрещнах една групичка български студентки, които пееха нещо като народна песен, може би по повод евровизията, знам ли. бяха се запътили към дискотеката на общежитието. бяха доста развеселени и аз им се усмивхах, а едната каза, мислейки че съм германка,”и да гледаш и да не гледаш..” и после не разбрах. аз и казах, смеейки се, че “и аз съм за наште” и те се шашнаха, като чуха, че им отговарям на български. аз започвам да се чудя дали е вярно това. че и аз съм за наште. това което ме дразни и срешам навсякъде е “тия немци”, “тия шпаньоли”, кви са тия, кви са ония. мисля, че вече няма човек, на който да не му е ясно, че хората от различни страни и континенти са различни. навсякъде повечето не струват. но такъв начин на мислене, “и да ме гледаш и да не ме” е повече от патетичен.
и когато човек е отишъл някъде извън страната си това да се чете само къде са се напили футболистите от родния град не е моята чаша чай.
не съм за нашите. за моите съм.

05:08 сутринта е. едвам гледам. краката ме болят, преди малко се върнах от 5-часовия ми фитнес. той е физически (невероятно приятно отпаднало ми е, като след продължително тичане в парка) и психически, и душевен. пея си и знам, че не мога да си представя да се наситя някога на музика.

досега бях в atomic cafe на britpop alternative party. сама. не се чувствам все едно съм била сама,а все едно съм била в много готина компания. вече се наслаждавам на собствената си компания по особено хубав начин. партито беше върхът, не съм танцувала така от 100 години. с dj-я имахме пряка телепатична връзка без посредник. когато ми пусна interpol, editors i she wants revenge едно след друго, не можах да не отида и да му кажа, че сме нещо като musicmates. защото моята душа в момента е музика.

аз свиквам да ходя някъде сама. започна се миналата година с концерти. и то първо в българия. там не познавам вече почти никого и е трудно да си намериш компания за каквото и да било. в българия ако някой не те запознае с някого е много трудно сам да се запознаеш. или поне това са моите впечатления. то и хората не преспиват за една вечер, по-младите, защото повечето живеят при родителите си и няма къде да заведат one-night-standa си. миналата година започнах сама да си ходя на концерти. после го направих и тук. просто дойде моментът, в който започнах да правя нещата, които искам да правя.

ходя сама напред-назад, защото приятелите ми или ги няма, или нямаме никакви допирни точки в музикално отношение, или защото за тях музиката не е това, което е за мен, все си измислят някакви оправдания. казваш им за някакъв концерт, те се ентусиазират, ако знаят за какво става въпрос и когато дойде моментът нещата да придобият по-реален план, чети да се купуват билети и да се намери свободно време, всички изведнаж се размиват като акварел. пропуснах така доста неща, когато стана ясно за концерта на richard ashcroft, просто си казах, че този път няма да стане и отидох сама. изкарах си велико.

това е третият път, когато ходя в този клуб. много ми харесва. има много добра атмосфера, свирили са страхотни групи, музиката и хората са перфектни. не спрях да се смея. наистина хората на пратито бяха перфектни. миришеха невероятно хубаво, всички бяха с прическата на debbie harry, стилни, красиви, не може да се направи забележка и човек още повече му иде да се забавлява в такава среда.

не спрях да се смея обаче, защото те са ми като калъфки. ще говоря за момчетата, защото към тях имам по-специално отношение в момента. така стоят нещата, че тялото ми иска едно, душата пищи съвсем друго и се получават смехории. исках да танцувам и отидох на парти. но вътре е пълно с красиви момчета, с тесни дънки и converse, и с прически като моделите на stefanel i pepe jeans. тукашните момчета танцуват доста и се кефят на музиката, но повече са заети да сканират мацките. ако само ви се срещнат погледите два пъти в продължение на една-две минути, това е почти сигурен знак, че ако отидеш да танцуваш близо до него, ще има интеракция. аз си се смеех и си танцувах, но тялото ми искаше да среща погледи на момчета. повечето, които ми харесаха баха много красиви, като картинки. по-млади от мен със сигурност, но who cares. проблемът е, че душата ми иска друго и не и се занимава. гледам ги и ми става горещо обаче не се мърдам към тях. защото са като калъфки. имаше 100, за които да си кажа че са много сладки, но нямаше един, с който да искам да си говоря. аз искам субстанция. взимам cd-тата от работа, конвертирам песните в mp3, хвърлям всичко останало. искам така да е и с момчетата. интересува ме какво е съдържанието.

и цяла вечер ми беше весело да гледам the strokes-перчеми, раирани nirvana пуловерчета и много значки oasis. нямаше го това, което да струи от лицата. а точно то е това, което е направило попорасналата коса на liam и тесните дънки на mick jones.
тялото ми ги харесва. и ще спи сега хубаво далеч от тези неща.
навън се съмна, много е красиво, от миналото лято не съм си лягала с птичките.

а е някъде по средата, защото скоро ще си лягам, а пиша за вчера.
днес бях докъм осем на работа, което е ненадминато постижение. колкото повече време минава, толкова повече се увеличават задълженията ми. готино е да се научиш, че не може да свършиш всичко на един ден и че винаги ще има нещо за утре. и аз започнах да оставям повечко неща за утре:)
всеки ден докато минавам последните нялолко пресечки до работа, си мисля колко се радвам, че отивам там. каквото си играх като малко дете, с това си играя и сега.
иначе ми остана още малко по проекта за gmaps. не съм написала кой знае колко много, но утре ще напиша последните заключения и ще го пратя вечерта. ставам рано, сядам при тревор, един час редактирам, отивам на работа, 10 часа там, после се прибирам и пак сядам. чакам да спре да вали, за да мога да ходя да тичам. утре ще тичам на бритпоп парти.
онзи ден видях най-готината татуировка, която не се виждаше. беше на едно младо полу-тай тяло, което седеше почти срещу мен в метрото. за мен метрото се е превърнало в стъргало, защото аз освен там другаде през седмицата хора не виждам:)
от татуировката се виждаха само две тънички пипала, тръгнали от отвора на тениската бавничко по врата. аз много обичам вратове. според мен много са малко хората, които при такава гледка, няма да искат да станат и да скъсат тенискта, за да се види какво има отдолу. това ме подсеща, че в петък бях на едно барбекю, където много оживено се разискваха татуировките на някакава много метъл мадама, която имала татуиран комикс по цялото тяло. или по ръцете и корема, нико не занеше какво се случва по средата:)
има някои пиърсинги и татуировки, които са много сполучливи. като изключим моя, който с всеки ден все повече си харесвам и хич не мога да си представя да си махам, има доста малко, които да мога да наблюдавам ежедневно. не че искам да поущрявам хората, но от един съвсем порядъчен човек, може да изскочи много хапливо желание, особено ако някакви пипала лазят по врата.

те ще завладеят света. няма спор, до няколко години всичко ще е google. не че имам нещо против, ако не са те, ще е нещо/някой друг. имат толкова много измислени неща. само днес се занимавах цял ден с mashups, KML, sketchup и какво ли още не. този уикенд го прекарах почти целия пред тревор, като изключим приятната разходка следобед в парка. щеше да завали, но само щеше. харесва ми да е много зелено и сиво. и спокойно.
слушах почти целия ден това

днес си седях на брега на една река и си представих, че не тя тече и се движи, ами че аз с брега под мен и пред мен се движим в обратната посока. беше смешно и замайващо, като в този клип на lauryn hill. вече не ми е трудно да си представям как прекарвам цялото си време с тревор, когато е включен към the holy web 2.0.
получих безплатен билет за tori amos. през юни.
иначе ми се ходи на modest mouse, bright eyes, bloc party. пише го и в last fm. днес всички в skype знаят какво слушам цял ден. не знаят какво гледам в youtube. иначе е лесно човек да разбере какво си мисля, защото го пише в очите ми.
утре съм на работа, много е интересно, занимавам се с неща, с които от много време искам да се занимавам и дори не си мислех, че някога ще мога да се занимавам. предвиждам много хубава седмица с кулминация в сряда, когато ще танцувам и ще пия за първи път от много време. мммммм.

arcade fire
shiny toy guns
breeders
klaxons
the smiths
silversun pickups

like a gypsy you dance in circles, i was, for quite some time, too fast, too young, too silly, too me