take-it-or-leave-it

някакъв човек вървеше след мен и влезе в асансьора, после ме пита нещо и започна да ми говори на български, а беше немец. знаеше какво означава името ми на немски и на чист български ме пита дали съм софианка. като го питах откъде знае толкова неща, той каза простичко обща култура, което не е вярно. на 4-ия етаж си пожелахме лека вечер и аз не знам защо на никой от българското правителство не му е хрумнало да дава специални парични благодарности на всички български жени в чужбина, които така неимоверно добре се грижат за разпространението на бг културата и език. което ми напомня, че онзи ден един много добър мой приятел испанец с много слдък акцент ме питаша дали миш-лен-тсе е хубаво да се казва на някое бейби. и аз заслужавам поне грамота. да.

от три дена съм в нов град, ходя на работа в 10, връщам се в 21. чудесно е. времето е страхотно. нямам търпение за всичко.

This entry was posted on вторник, април 17th, 2007 at 15:30 and is filed under say something.