take-it-or-leave-it

моята уста работи

в метрото се качиха едни младежи с шоколадов цвят на кожата. никога не съм имала физически контакт освен ръкостискане с такива хора и не съм се замисляла дали бих имала нещо повече. по-скоро съм била скептична. от сегашната ми перспектива всичко е възможно, няма да имам нищо против независимо с какъв свят на кожата е и каква религия изповядва или откъде идва. всичко зависи от човека. (болят ме ръцете от писане на компютъра в работа) много забавно обаче е следното - това че от толкова време живея в германия ми даде възможността да се срещна с хора от цял свят. и честно най-малко вероятно ми се струва да имам нещо повече от ръкостискане с някой голям, бял, рус и синеок ариец. би било funny да се омъжа за точно такъв. хаха.

малки животни
аз не обичам животни, но тези са се очовечили.

много ще има да си ги гледам, защото новата ми квартира гледа на запад, като вкъщи преди много време. става доста топло тук следобед, а след няколко седмици сигурно няма да може да се диша. но на мен ми харесва да има много светлина. харесва ми и изгледът, няма някакъв спектакулярен скайлайн обаче има простор и това пак е като вкъщи. въобще по ми е приятно прозорецът ми да гледа към открито пространство. със сменянето на квартирите все едно се започват и свършват различни периоди.

докато гледах днешния залез, се чудих защо хората искат да стават известни, гледат се в огледала и искат останалите да им се възхищават. очевидно непрекъснато търсим признание някъде отвън (сигурно защото не можем да си го намерим вътре). не мисля, че хората обаче са много подходящи за даване на оценки. ще ни е много по-хубаво, ако признание и утвърждаваме намираме в други неща - в заобикалящите ни прости работи, залези, дървета, небето, сенки. от всичко.може би ако се виждаме в тези по-непретенциозни неща, ще се чувстваме по-хармонични. като някакво по-дълбоко и по-насищащо приемане.

в главата ми една вечер преди лягане се зароди една нова представа, която е вписана в съзнанието ми под кодовото название 3-те неща. донякъде и се радвам, защото е нова-нова и на много високо ниво. колкото повече искаш, толкова може и да ти се даде, не може да получиш нещо, което не искаш. аз знам какво искам в тази насока. и е различно от всичко, което съм искала досега.

забелязвам, че на български вече ми се губят думите. досега например гледах дали се пише о/у-твърждаване. в google беше 50%-50%.

няма да разказвам за много мързеливата събота с двучасовото търсене на храна.
от линк на линк стигнах до страницата на bebe buell, на която има доста интересни снимки. има някои, на които тя изглежда неописуемо готино, на други е съвсем обикновена. тъкмо се бях проснала на леглото, когато ми дойде на ума, че няма никакво заначение как изглежда някой, как се държи или за какво се има, дали е в добро настроение или не, до колко се е опознал, просто нещата се случват. не са резултат от някакви предварителни настройки, а комбинация от няколко елемента, човека, вибрации и т.н. и в този ред на мисли, да си бил с 80% от рок легендите може би има нещо с това как се държиш, но много повече си го представям, че в един момент си бил някъде и точно тогава се е случило нещо, което ти е преопределило всичко последвало. все едно си влязъл в някакъв път. и друго нещо, че нещата никога не ги правим ние. нещата са моментното състояние на безброй много фактори. и че никога нещо не става заради самите нас, ами от редица неща, които дори и не можем да си представим. и стават заради хората, с които комуникираме. моментни ситуации с размяна на информация. не ми се ще да звучи толкова академично, когато е толкова просто.
а сега чакам да ми дойдат кънките и трябва да взема а. от спирката, затова ставам да се оправям.

днес сънувах пак някакви безумния, чак сега вечерта осъзнах колко са нелепи. сутринта разбрах че sexy adam ще идва насам и си купих билети за другата събота, хаха.
на работа беше супер, както всеки ден тази седмица. после се разходих уж да си взема поръчаните билети, но бюрото се оказа фантомас и не можах да го намеря. понеделник. после се разходих и четох на трент откровенията в новия вижънс в метрото. ходи ми се да пия. ако не днес, утре, а може и всеки ден.

ихаааааа

някакъв човек вървеше след мен и влезе в асансьора, после ме пита нещо и започна да ми говори на български, а беше немец. знаеше какво означава името ми на немски и на чист български ме пита дали съм софианка. като го питах откъде знае толкова неща, той каза простичко обща култура, което не е вярно. на 4-ия етаж си пожелахме лека вечер и аз не знам защо на никой от българското правителство не му е хрумнало да дава специални парични благодарности на всички български жени в чужбина, които така неимоверно добре се грижат за разпространението на бг културата и език. което ми напомня, че онзи ден един много добър мой приятел испанец с много слдък акцент ме питаша дали миш-лен-тсе е хубаво да се казва на някое бейби. и аз заслужавам поне грамота. да.

от три дена съм в нов град, ходя на работа в 10, връщам се в 21. чудесно е. времето е страхотно. нямам търпение за всичко.

онзи ден, на великден, бяхме на пикник в парка и едно младо семейство го правеше. вчера във филма също, което не е нищо чудно при положение, че slacklining-ът е тръгнал от yosemite valley, където предимно се развиваше действието на вчерашния филм. има толкова невероятни неща, само чакат да си ги откриеш и да си избереш каквото ти харесва. гледах и едно видео по повод subject-а и установих, че не познавам нито един човек, който да се занимава с много интересни неща и да не павка.