no distortion at the top
февруари 12th, 2007толкова ми е освободено. освен че не ми трябват дрехи и дреболии, не искам някой да рисува картини и да пише песни за мен, трябва ми само човешко отношение. представям си някой, с когото да не се крием зад изкуство.
едвам чакам да дойде март. не очаквам да е като предния март. но съм на концерт на incubus, което е нещо. исках да отида и на bloc party, но няма вече билети. искам на nin, но няма пари за тях.
раздадох задачи за мислене на хората около мен - трябва ми място и мотив за татуировка. сериозно съм го замислила, обаче малко ме плаши идеята да имам нещо толкова близо до мен, което да не мога да махна, когато поискам.
wow, звучи страшно, ако го приложим за хора.
съмишленик е супер дума. съмишляваме нещо. самишки.
февруари 17th, 2007 at 13:59
Ето какво: на лявата ти гърда, в по-горната й част, така че да се вижда отчасти, когато си по сутиен. Не защото е секси или така можеш да привлечеш някакви си там водещи се единствено по татуировките хора, а защото е хубаво, изкуството трябва да се слага на места, които сами по себе си са хубави;… и защото няма бързо да ти избледнее от слънцето. Иначе във връзка с горното мога да кажа, че в действителност (ох, това го употребявам преалено често напоследък) всяко едно място по тялото на човек е хубаво, и е подходящо за татуировка. А ако искаш мнението ми, аз съм един много опак човек, който е против татуировките. И против много други заобикалящи ни неща, дори може би против повечето от тях, също така много горделив поради това, и стараещ се по-скоро да скрои света по своята мярка, отколкото да му позволи да слага по него някакви белези. А учителстването, за съжаление или за щастие, допринася за всичко това…