take-it-or-leave-it

най-секси песента, евър.

малко е смешно всичко, което се случва в момента, това, че чакам да дойде една голяма вест, че нямям време и пак съм болна и че сама си правя разни малки драмички и че се срещат някакви нови интересни хора и че всеки ме пита как така още не съм притеснена, че не знам какво ще правя. аз знам, ама не го огласявам по медиите.

имам си penfriend. който не си е имал в училище, ходи по барове и си ги търси там. всъщност два мейла не е още friendship, но пък и penfriend-oвете не правят такива неща, каквито станаха някакси.

сънувам отново работи, които си спомням на другия ден и е доста странно, защото на мен сънищата много ми влияят. днес насън имах доста неприятна случка и после цял ден, сещайки се за главното дейставащо лице, ми става лошо на корема. т.е. чувствата от съня се залепиха за действителния човек. не го знам какво прави, сигурно го заслужава.

искам новини и все пак е приятно да плува човек в сега-то, без да знае какво ще е утре.

толкова ми е освободено. освен че не ми трябват дрехи и дреболии, не искам някой да рисува картини и да пише песни за мен, трябва ми само човешко отношение. представям си някой, с когото да не се крием зад изкуство.

едвам чакам да дойде март. не очаквам да е като предния март. но съм на концерт на incubus, което е нещо. исках да отида и на bloc party, но няма вече билети. искам на nin, но няма пари за тях.
раздадох задачи за мислене на хората около мен - трябва ми място и мотив за татуировка. сериозно съм го замислила, обаче малко ме плаши идеята да имам нещо толкова близо до мен, което да не мога да махна, когато поискам.

wow, звучи страшно, ако го приложим за хора.

съмишленик е супер дума. съмишляваме нещо. самишки.

zieht eure tshirts aus

reiki 

ННННЗ - никой никога нищо не знае

свърши този ден. 00 : 01.

шест месеца.

беше като по филмите.

ок, няколко часа преди това станах и се оказа, че в банята ни е изгоряла крушката и е тъмно като в миши гъз, както казва р.: ) затова си запалих свещичките и се изкъпах, така че може да се каже, че започнах деня романтично. обикновено не съм сама в банята, но съм го правила и без компания и е готино. само че има една разлика. когато не пускам лампата, не се включва и вентилацията и заради свещите, които хабят О2, топлата вода и други фактори, много скоро придобивам чувството,че ще припадна. а сега беше перфектно, защото крушката беше включена, но тъй като беше изгоряла, не светеше, а само духаше и аз можех да дишам.

после мина една лекция и нонстоп проверяване на телефона. после си платих сметката за телефона в кеш, защото когато са се опитали да теглят от сметката ми преди няколко дена е нямало нищо там. сигурно са ми спрели номера, обаче аз имам няколко. сметки и телефони. но имам едно здраве и то е застрашено от прекалено голямо количество на позитивна енергия. не издържам вече на толкова много адреналин.

после мина един обяд с ужасно люто ядене, което не беше обявено като такова и нищо не подсказваше, че ще има такива специални ефекти. тази седмица е болна от гледна точка на храна. в понеделник и вторник нищо не ядох почти, вчера си поръчах пица, взех си я, направих си чай, седнах, пуснах си филм, отворих кутията и се оказа, че е със салам. само гледах филм. а днес го оставих наполовина яденето. но пък вчера вечерта имаше оргазмично сготвено от м. и мен и то някакси компенсира.

после дойде още една лекция. поглеждане към дисплея - 4 пъти в рамките на всеки пет минути.

после реших да си ходя. свършихме по-късно и изпуснах автобуса, тръгнах до следващата спирка пеша. чаках. и тогава на отсрещния тротоар видях един много висок и един много нисък човек и стомахът ми се сви. същата походка, височина, коса. приближих се малко и си извадих очилата, но бях все още много далеч. и тогава той запали цигара. стомахът ми се сгърчи, очните ми ябълки направиха салто. и светът изчезна. извиках го по име, не ме чу. пресякох на червено, те бяха вече много напред, започнах да тичам, не можех да дишам. догоних ги чак след завоя. той чу, че някой бърза след тях и се обърна.

пътя за вкъщи не си го спомням. само че ми беше много топло, виках и се смях и подскачах !?!?!?! не си спомням какво си казахме, мисля, че ще се видим в понеделник.

виждам го за първи път от 6 месеца. това е най-хубавото чувство.