take-it-or-leave-it

стои за love, peace and light и съм убедена, че през тази година ще ги има отново и повече и тъй като не ми се иска първият ми пост за тази европейска година (някои казват, че сега сме вече европейци, ако искат да знаят аз европейка съм се родила) да звучи като молитва, ще спра с новогодишните пожелания тук.

слушам: ian brown // time is my everything

изчезнал ми е ганглионът на лявата ръка. не знам на какво се дължи, единственото, което съм си променяла там е че спрях да нося един пръстен. носих го близо 13 години без ваканции. може и ганглионът да се е появил, за да ми напомни да го махна. колко тихо и без много вълнение нещо е пипало с мен толкова много време, повече от половината ми живот. вече не съм толкова специална без  ганглионът.  не че ми е мъчно, но изчезна, без да ме предупреди.

не мога да се оплача, че не се случват интересни неща, но  липсват силни външни  изживявания. вътрешни си имам. онзи ден в просъница видях някакви вибрации и звуци в космоса, които си трептяха устремено и изведнъж придобиха облика на хора със странни одежди и си продължиха да летят. не бях ги виждала наоколо. после се сепнах.

вчера пък, пак напът към заспиване, мислех, че ще се побъркам, защото се бях концентрирала и следях  (не е ясно как и защо като във всяко предзаспиващо състояние)  четири отчетливи звука едновременно - инструмент, някакава машина, говор и още нещо. отново се сепнах и като никога си спомних какво бях видяла.

нямам си идея как се казва, когато нещо ти е постоянен спътник, дава ти много, не го обичаш, искаш го да си ходи отвреме-навреме и не знаеш как да го накараш да го направи.

паднаха ми се страшно много късмети. има доста интересни. и те май не са за пред хората.

не си написах съня. т.е. не тук. пратих го на един човек и го разказах вече сигурно на десет. то стана малко като някаква градска легенда. толкова съм се концентрирала над разпространяването и, че съвсем не внимавам как реагират хората на това, което им разказвам. не ми харесва самофиксирането обаче наоколо е по-невзрачно. късно е, ще спя.