take-it-or-leave-it

днес сутринта се опитах да направя челна стойка. не успях, обаче чувството е много готино.

имам желание за игра в снега. в истинския сняг. вчера пих за първи път от много време и бях отвикнала, върнах се рано и доста пияна. има и добри новини - в момента не ми харесва да пия. сега остава да разбера дали е заради това, че не съм го правила отдавна и като потренирам малко, пак ще се върна към ексцестичното си аз или е нещо по-вътрешно. което и да е е добре за мен.

имам да уча, но все пак намирам време за йога и книги.

например:

“oh all right”, the boy says. “so what you want me make?”

“i just want to rub up against you and get fixed.”

“ugh…well all right…but why cancha just get physical like a human?”

има един в раницата ми, стои там от една седмица и го забравям.

много е странно днес и цялата седмица въобще. опитвам се да чета много неща наведнъж и не знам дали се получава. флуктуирам непрекъснато около една права.

започнах да си подреждам вече заплашителното количество файлове на тревор и стигнах до задънена улица, т.е. до положението, когато се зачитам, заглеждам в разни неща и забравям какво съм искала да направя.

докато триех и размествах, намерих малко лятна поезия от 2006:

Да намерим златни гривни на древни тракийски царици
и после да играем с тях по ръцете в Комина ръченици.
Някой ден, слънчев и тих, да се намерим по пътя за брега див
да нямаме време, да нямаме сянка, само за сламка да се хванем след дрямка.
И пясък, и дъжд по блесналата ръж, посята отдавна и вече я няма.
Въздух трепери над асфалта,
изпуснахме всичко.

Тревици, посърнали и все пак зелени като карфици.
Стотици. Мъченици на лятното слънце.
Игра на думи е като гуми с малки смешни муцунки по тях.

и т.н. и т.н.

днес ми взеха кръв. сестрата дори ме погледна малко подозрително, когато започнах да си тупкам вените и да си стягам юмрука. аз много съм гледала trainspotting. бях и на лекар за ушите. оплакват се, че ги тормозя много с музика. май ще ги послушам и ще направя малка музикална диета - т.е. ще се опитам да не си слушам по улицата и на работа. вкъщи може - she wants revenge, gershwin, poulenc.

I want to hold you close
Skin pressed against me tight
Lie still, and close your eyes girl
So lovely, it feels so right

I want to f*cking tear you apart
точно така.

това ми усещане колко ми е удобно тук и как ми прималява като си помисля как ще трябва да си взема скоро довиждане, прави пребиваването ми непоносимо. искам да си стегна куфарите още сега и да кажа чао.

who scribbled all night rocking and rolling over lofty incantations which in the yellow morning were stanzas of gibberish

who cooked rotten animals lung heart feet tail borsht & tortillas dreaming of the pure vegetable kingdom

имам нужда от въздух, а прозорецът ми седи затворен цял ден. отворих го преди две минути и той замалко не се откачи от пантите си. навън има буря. затова всеки се стои вкъщи, от следобед нищо не работи. аз не знаех, че ще има ураган и затова отидох най-спокойно на лекар, а после обиколих малко из центъра и почти си загубих ума по една pepe jeans блуза, но не толкова, че да си я купя. започва да ми харесва да се въздържам. затова и сега няма да отида на парти.  и затова няма да се свързвам с телефонни номера, с които не ми е работа да се свързвам. има ли смисъл това въобще. има смисъл да съм абстинентна, когато има предизвикателство. харесва ми да не вдигам телефона, когато виждам, че той ме търси, обаче когато втори ден това не се случва, съм много податлива на изкушението да му напиша нещо. няма.

имам нужда от изкуство. уплашена съм. и уморена. и още болна. и знам, че утре всичко ще е наред.

tututudutu

има, съществува една всемирна мощна готова за действие и мръсни номера по всяко време на денонощието мрежа на лайната от цялата вселена, навестяващи земята, за да побъркват мили момичета и добри жени, вашите майки и сестри.

цял ден си стоях у нас, гледах lemony snicket, учих, кихах и пих чай. сутринта прочетох докрай бел ами на ги дьо мопасан и да, познавам такъв човек, малко повече отколкото трябва.

ю. ни беше направила вечеря и след като се наядохме, решихме да изгледаме един sex and the city. станаха три-четири. и аз се смутих няколко пъти, защото пак ми се напомни, че моята ситуация не е one of a kind. гледахме точно сериите, където кери е с ейдън, но отново среща биг и в крайна сметка от fuck you стана fuck me.  смутих се да видя как е екранизирано нещо, което може да стане и с мен.

и се прибрах и имах изпуснато обаждане. само че не мога като кери да го изтрия, без да го чуя.  беше той, а по радиото - violent femmes, също както толкова често миналото лято.

има, съществува една всемирна мощна готова за действие и мръсни номера по всяко време на денонощието мрежа на лайната от цялата вселена, навестяващи земята, за да побъркват сладки момичета и объркани жени, вашите майки и сестри.

show me all the rules girl, i just want to belong, ben kweller

о, да.

четох, чеетох всичко, което съм споделяла от май насам (това е заради ogo) ииии съм доволна от себе си. бях забравила много неща и сега са по-мърдащи.

във влака сутринта изпаднах в транс, май съм заспала - две руси близначки около 35 се качиха и питаха дали могат да пътуват, защото били от малкото оцелели от самолетите на 11.9. и можело хората да си мислят, че носят нещастие. не знам какво казаха хората, но се сетих, че няма оцелели от самолетите от 11.9. и се събудих. spooky. хехе.

хехе, току-що видях колко съм out of date - телефонът ми показва 12.01.2006.

отново симулирах на работното място. този път се опитах са започна писането на пиеса. имам имена на първите 4 героя, няколко реплики и една сцена. на мен ми е забавно, защото театърът си ми е в главата.  като сме на театрална тема - опитах се да се обадя на един човек и да му обясня по най-лекия начин, че няма вече морални задължения към мен. т.е. че не искам да излизам вече с него. той не вдигна.

не ми харесва идеята да късам с някого. не съм го правила и сигурно трябва да си майстор, за да го правиш…болезнено: ) то няма май смисъл човек да е мил в такива случаи, поне да е красиво.

ще пиша, ако е било прекалено lame.

болна съм, но само кашлям, тъкмо се чудих какво не е наред и започнах да кихам. сега вече е съвсем нормално. пия чай, защото обичам и ми става по-добре. събирам си разни видове последните дни и ми писна да ми крадат идеите. исках да си направя чайна, като кафене, но без кафе, а с много видове чай, супер готини билкови, отвсякъде, с действие за душата и тялото. (бързо, докато не са изпоумрели всички билкари по балкана, това е егати загубата не знание). чайната идея е в унисон с ерата на водолея, която скоро ще е и във вашия дом и ще си имам бизнес план и занимание.  после си мислих как хората става все по-внимателни какво ядат и пият и какви упражнения правят. и че това ще е следващото голямо нещо. и прочетох че кока кола пускат чай с тайни сили в кенчета.

трябва да не забравя  да си изследвам кръвта.  отдавна не съм, а скоро стават  10 месеца, откакто не ям месо. ако медицината не лъже, резултатите трябва да са чудесни, защото това е начинът по който се чувства тялото ми.