take-it-or-leave-it

нали когато хората ядат нонстоп месища и пържоли, заприличват на прасета. или когато са много алчни, погрозняват. аз се чудя какво ще стане, като слушам непрекъснато музика.

да откриваш всеки ден е интересно, блажено не от блазня се, няма общо със съблазни, а блажено като art nouveau, открих колко ми е хубаво всъщност всичко. най-трудно е да се справя човек със себе си, защото е досаден, старите навици, добрите ни приятели.

hard candy - последният филм, който гледах и ми хареса.

dazed and confused е с една интересна режисьорка на корицата този месец - софиа копола. в списанието намерих и това.

слушам по радиото - indie 103,1 - и си мисля как колкото и да ми се иска да си персонализирам радиопредаванията, няма какво да ми замени изненадата, като чуя нещо, което ми харесва и което не съм очаквала и че е като че ли е световно признание за моя вкус, като ми пуснат нещо любимо. обичам радио. днес бях на семинар за дигиталното радио.

а докато слушам, е странно да си мисля, че тази музика върви еднакво добре в момента в следобеден los angeles, сутрешен tokyo и нощен berlin.

вчера бях на много готин курс по медитация и правихме упражнения за ставите и след това се чувствах като бебе, не ми се пиеше дори.

а днес ми се случи нещо, което беше колкото вълнуващо, толкова и стряскащо. бях в тоалетната на университета, една от многото, и на излизане от кабинката изведнъж забравих тотално къде се намирам. панирах се, знаех, че съм в университета, но не знаех на кой етаж, къде е ляво и къде дясно, откъде да изляза, колко кабинки има още, дали е от големите или малките. сепнах се, когато излязох пред огледалата и видях колко е малко. това трая само няколко секудни, но беше абсолютно скъсване с реалността. много яко, дано не ми се случва прекалено често.

трябва и аз да го осъзная това най-сетне, за да може всеки да си действа максимално рационално и егоистично и да знаеш какво да очакваш и да вървят нещата по мед и масло

грехове се вършат вече от скука, не от нужда. аз когато крадох последния път, беше защото съм “so coool” (cartman likе). не че не съм могла да си купя значката на muse, ама е толкова по-amusing. или беше по-скоро. не защото ми трябва супер много, ами защото съм “so coool”. не се убива, защото другият ти е взел къщата, храната и жената, ами защото ти се играе с вътрешности например.

а днес ядох едно corny и станах horny.

всъщност въобще не станах, обаче не се сещам за по-подходяща дума.

стана ми едно такова като horny, само че вместо секс искам смях. искам да се смея 24 часа. и започнах и много се смях по улиците. много ми е мил двете фукли. двете фукли е един човек, когото не познавам, живее в софия и се забелязва по бритпоп партита, винаги когато си помисля за двете фукли, ми става смешно. затова много ми е мил. той е един всъщност, въпреки че му викам двете фукли. не знам защо ме кара да се смея, само да си помисля за двете фукли и прихвам да се смея. да е жив и здрав.

слънчева и малко мразовита неделя, гледах няколко филма този уикенд.

да започна с по-леката част - thank you for smoking - много саркастичен, забавен и дързък, гледам го за втори път и не мога да се оплача.
другите два определено са от по-отдавна, но и на тях им дойде сега редът като на закуска за шампиони, която привърших днес сутринта. before sunrise -  толкова много хора ми го бяха хвалили, не са сбъркали, хареса ми и се разнежих за моята последна такава ситуация, разиграла се преди десет дена.

untamed heart - не вярвам вече в американското кино, щом там няма щастлив край, всъщност какво по хубаво от това да намериш истинска любов. с една дума - много вълнуващо беше през почивните дни, обичам да реагирам емоционално, супер е.

получава се брилянтно жалко, не за предлагането и търсенето, а за намирането.

прекалено много приказки, никаква концентрация, инерция, без замисъл, леко и сърбящо. харесва ми идолопоклонничеството, но аз да коленича.

онзи ден прочетох нещо на джойс и се сетих, че съм искала да кажа някога същото, с малко други думи, но си беше достатъчно еднакво, за да се ядосам, че мислите са все пак краен брой. не си спомням само в какво бяхме единомисленици. аз много говоря и си губя мислите. странно че ставаш като хората, с които комуникираш, все едно съм някаква мембрана, да реагирам на всяко смущение. не ми харесва сегашната ми окръжност и предполагам, че знам какъв е проблемът - не ме вдъхновява за нищо и не ми носи новото, а не ми оставя време да си търся сама. и най-вече да си намирам.

радвам се, че имам музика.

editors, the killers, ryan adams, the raconteurs, kasabian, the futureheads, the strokes, bob dylan, the kooks, travis, the subways, oasis, joseph arthur, mazzy star, frou frou, the shins

и нямам търпение отново за sex in the morning - новата песен на остава.