take-it-or-leave-it

http://www.axisofjustice.org

отначало да, сега хмм, после ще си лягам.

призлява ми от нашия балкански песимизъм, тази лепкава източноевропейска подозрителност и фатализъм, а ето и любимите ми фрази:)))

Да бе, Едва ли, Ти чуваш ли се, Ше му се и естествено : Как ли пък не

хаха и една вариация : Да бе, моля ти се!

кой се моли на кого е интересно.

защо сме толкова обременени си се чудя аз, направо ме боли, като гледам колко по-весели и готови за радостите в живота са разни други хора. как чистенето на банята е игра, а пътуването със влака - странни физиономии и фотосесия, а готвенето - приключение. позитивизмът определено генерира повече добра енергия и се получава някакъв кръгов ефект.

малко съм в чудене и стрес, защото трябва да се обадя на един господин, когото не познавам и да го питам дали мога да правя практика три седмици в тази фирма в софия. стаж, пардон. може да ме нагруби, въпреки че аз ще съм много мила и малко спечена (ще се откажа май от онзи майтап, че се обръщам към него, защото е бил единственият мъж като контактна персона на уебстраницата им:)). ако се държи, както очаквам, ще емигрирам. ако ме изненада, ще се усмихна и ще правя три в едно с повече любов.

чета един огромен материал за израел и ми се плаче, толкова е странно как човек много..добре де, как аз много дълго мога да споря на политически теми, на няколко, повечето са от пълно в празно, и да защитавам някаква теза и да давам примери и доводи. при първата снимка на труп обаче съм близо до позиви и съм готова да танцувам гола за мир. всичко е толкова жалко в сравнение със смъртта. жалко, че е безвъзвратна, ако ти хареса да умираш, не можеш да го повториш. това последното не беше по темата за войната.

идеята ми беше, че няма по-лошо нещо от нея.

слушам заглавието и си лягам да спя. лека нощ, ливански деца, израелски ученици и на всички  политици.

един голям плакат сложили пред тази, едната от многото църкви в центъра, снимка - скачащи деца, радват се малките, че са събрани пари и сега ще има реконструкции. и аз съм съгласна, че трябва да има такива. като започнем от самата сграда - каква е ролята на църквата? за едно време мога и да си затворя устата, но сега вече не става. не искам да се излагам, защотото не съм чела библията, ама там май не се споменава нищо за църкви. има ли тази огромна каменна постройка някакво практическо значение? и децата се радват. бъдещето на религията, май ес, с извинение, подскача. аз бих ги вложила тези пари в курсове по медитация или за презервативи или за да сме в малко по-тамянно настроение, за общо осветяване на симптомите на и начините за предпазване от ппз-та. или да ходят на излети с родителите си. а сега децата ще си седят в тъмата на новата църква.

не отричам нуждата от това, което църквата би трябвало да дава, но както е било през последните 2000 години, резултатите са доста подозрителни.

пътувания. напоследък е доста наболяла тема в моето обкържение. не става въпрос за малките трипове напред-назад а за тези, изискващи повече време и друга перспектива. 1 година на ново място например. 6 месеца. 3 години. докато престане човек да се чувства от каквата и да е националност.

докато се разхождахме из барселона, си мислехме колко малко му трябва на човек да се реши да се премести да живее на ново място. малко ме плаши идеята да отидеш някъде съвсем на ново, абсолютно сам и да не си студент. да отидеш с половинката ти също не си е работа, да отидеш при някого, който вече е там е също не добре обмислено. най-приятната алтернатива е като че ли да заминеш и да започнеш с някого от нулата, който ти е близък по душа и по възможност не е от другия пол. така хем не си съвсем сам на новото място, заедно откривате едни и същи неща, т.е. и двамата имате приблизително равен старт, а и не се намесват ревности и изопачаване на връзката, нито пък затваряне в нея.

не ми е много понятно как може човек да разбира един артист, ако не знае откъде идва. определено защитавам тезата, че изкуството е абтрактно, че е без увъртания и условности, обаче познавайки средата на един творец, можеш да откриеш много човешки неща. около него, за произведението и за себе си. това последното пак идва от пътуванията и новите места, защото човек е много свързна с мястото, откъдето е, обаче фактът, че е роден някъде не оправдава заключението, че това е най-доброто място за него. т.е. родолюбието заробва сърцето завинаги и е адски нечестно, че не можеш да заобичаш едно ново място така, както първото ти вкъщи, дори отдавна да си престанал да обичаш последното.

отново имам много спам, заглавията много ме забавляват.

She will love you more than any other guy.

това не ми звучи много обещаващо. да оставим настрана това, че не съм guy. дори да бях мъж, коя е тази тя и толкова ли ще е хубаво да ме обича най-много на света. добре де, повече от всеки друг. иначе тя може най-много да си обича шоколад и обувки като кери и други патки от индивидуалистични култури. не знам защо си мисля, че едно такова изказване особено в ушите на един мъж звучо доста страшничко. извадена от креватния контекст думата любов приема някакви безсрамни размери и последици. ама всъщност каква ли представа имам аз от всичкото това, не съм никакъв guy и това си е.

културите по света. толкова много писания и теории, и съветници, и справочници по тези теми. мисля, че първото стъпало при заниманията с интеркултурната комуникация трябва да е осъзнаването на факта, че да, хората са различни, приемете го и не го забравяйте, а не направо да се започва с това какво означава мълчанието на японците на работна среща и американците тип праскова ли са или кокосов орех.

зелените дървета в мрака, бира почти на екс, докато се правим че има време, си разказваме вицове за източноеврппейци и се чудим кой е по-грозен - буш или меркел.