take-it-or-leave-it

нещо не схващам много. ако можем да убиваме хора, трябва и да можем да ги съживяваме след това. всички би трябвало да сме като Христос. няма обяснение за това. защо пък да може толкова лесно да се развалят нещата.

трябва да има достатъчно голяма сила и от другата страна на везната, ние просто не сме я открили, май.  това, разбира се ще е вярно, ако равновесието в  природата е абсолютна истина, аксиома, роза, крем.

аз вярвам,  че един ден ще го открием това нещо. голямото добро нещо. вярвам и в колективното съзнание. допълнителна информация давам само на абонати.

като съм започнала с въпросите и да попитам защо ако любовта е най-хубавото нещо на света, не можем да понесем любимата/ият да обича още някой така? откъде-накъде това хубаво нещо ще се крепи на егоизма. bitchy nature has the answer. някакси е изчислила, че е по-рационално да си ги гледаме зиготите, а не да оплождаме под път и над път, та за тая работа трябват мама и тате да се грижат за детето и най-добре да се обичат само по двама.
а слушам една песен, която ми напомня колко е сладко да прималяваш от желание, чакайки някого и когато той дойде, да си толкова изморен от емоция, че почти да припаднеш и сърцето ти да спре.

като сме започнали с откровенията, има особен чар  да си се трудил над m&a анализи до четири през нощта, после да си драснеш един мъдрости за живота в блога, да направиш две магистрали в тоалетната и да знаеш, че на другия ден балансът ти ще се е повишил с 10 000 долара.
п.с. направи ми впечатление, че на места имам грешки буквени (менталните са против уроки). не ги поправих, свиквайте че сме хора. да им се порадваме.

This entry was posted on четвъртък, август 10th, 2006 at 16:57 and is filed under lightbulb.