надълбоко
август 9th, 2006мейлове, смс-и, писма, чатове, форуми, съобщения в бутилки, лични бележки, коментари.
харесва ми да мога да се съсредоточа върху това, което искам да изразя, а нещата отгоре ми позволяват да го правя. особено асинхронната комуникация има специален чар. чудя се дали може само заради някаква подредба на думи човек да почувства толкова силна емоция, колкото когато е до някого. предполагам, че си е съвсем възможно, да вземем грачещия гарван, не мога да не се смея заради него, защото си е доста нелеп пример, нелеп за мен се отнася, не за ботев, определено не. човек не може да не комуникира. независимо какво прави, той взаимодейства с околната среда. какво ли може да замени обаче непосредтсвената близост. едно дълбоко разбиране и акцептиране, i guess.
връщайки се по тъмно днес през парка. пресичайки някакъв много ярък светофар. и после в един тунел. едно и също си мислех. малко не пресекулки. колко малко хора искат да те усетят наистина, да чуят и да се чудят на мелодията ти. много могат да те харесват, да ти орбъщат внимание. при все че колкото по-възрастен ставаш, комуникираш повече за себе си, отколкото заради другия. но дори това да не е вярно. малко, единици са тези, които искат да чуят как тикатка часовникът ти. да искат да влязат в теб там, където и ти не стъпваш често. но което е част от теб, главната ти част. да повдигнат капака на колата ти и пуснат ръка по мотора. стана малко сексуално, ама то душата е като тялото.
не във всеки ми се гледа, което е жалко. започвам така да си дефинирам самотата. когато няма нито един, в когото искаш да влезеш надълбоко. не заради теб, заради него. всъщност всичко винаги правиш за себе си.
това пък е свързано с желанието да си активен. когато нямаш вдъхновение, спиш. а най-голямо удовлетворение изпитвам от активността.
ако се сетя още нещо, ще пиша.