take-it-or-leave-it

франко, суитчъри, изцапани с боя, усилватели, восък, връзки, сешоар за фитнес, надписи, закачалки, гел за коса, сакове, мирише ми на него

блуза на точки, ластици, билет, моливи, боя за коса, яке, един стар колан

вече имам нещо екзотично, което мога да попълня в секцията body mods в профила на suicidegirls - ganglion на лявата длан.

Is everything a baited hook?
And are there locks on all doors?
If you’re looking for an open book
Look no further, I am yours

You’re an exception to the rule
You’re a bonafide rarity
You’re all I ever wanted
Southern girl
Could you want me?

southern girl // incubus

аз познавам хаджи димитър, най-щастливия мъж на този свят.

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

трета го в уста целуне бърже -

и той я гледа, - мила, засмена!

да. и той си замина за ла, сега може и да е в някой мексикански затвор.

всичките му канчета и тенджери и части от покъщнината се шляят из моето фенг шуи, само където не са и негови, ами са на разни други самодиви. (колко сме готини жените, даваме вакуумиращи се кутии с кекс за изпътя, подаряваме книги и сглобяваме разни неща и се татуираме заради тях, а те искат при караджата….)

винаги са ми били интересни терапиите с музика, цветове, миризми и т.н. обаче не можех да си ги представя терапевтите, които се занимават с това. по-точно мислех си, че ако искаш да имаш това нещо за професия, трябва: ако си жена, да учиш психология, а ако си мъж - да станеш рок звезда. да, ама днес видях табелка за такава практика и имаше и някакъв стефан, който сигурно е мъж. имаше и още две жени. искам само заради стефан да отида и да се убедя с очите си, че има и мъже цветови-терапевти.

моля, ако някой го познава стефан, да ми пише.

между другото слушам честичко billy talent, които можеш и ти да послушаш. препоръчвам devil in a midnight mass, where is the line (тя е малко по-нататък в плейлиста) и surrender. преди да им бях видяла муцунките, имах малко по-добро мнение като че ли. харесва ми много гласът на вокала, прилича на някое сърдито и злобно джудже, което обаче може и да ти помогне в даден случай, защото знае някои неща. след сайта вече си представях поредната mtv сапунка.

друго още - много, много ме радват - sugarplum fairy. morning miss lisa особено. тази песен и all sparks//editors ме карат да ставам доста подозрителна на работното място.

тотално се californication-вам със stadium arcadium, especially - especially in michigan. но като цяло съм много доброжелателна и благодарна, въпреки че в повечето песни ставало въпрос за наркотици. дрън-дрън. в повечето..само в 2/3 от случаите. а и предпочитам за наркотици, отколкото за жени.
оня ден залепихме малко плакати в коридора, но за жалост не можа да стане съвсем некомерсиално. сложихме такса преминаване и такса гледане. а ако някой иска да пипа, ще си има работа с реда и закона.

още - thrash monkeys, classic lounge 1&2, ще ми се и някоя българска група да има тука и да не разчитаме само на остава, но не. а ако някой има идея кога пък техният нов албум ще стане купуваем в магазина, и той да ми пише.

ама предполагам, че никой няма да ми пише така и така.

не се сърдя. :))))))))))))))

сполайте и се обичайте.

Не знам накъде отиваш, имам съвсем малка представа откъде си, колко си голям, дали обичаш маслини, пускал ли си хвърчила, какво е най-страшното нещо, което си сънувал.

креативни хора
six feet under

firefox
планини
staying in touch

да бъдеш активен
йога
география
дигиталният формат
вегетарианска храна

честност
вратове
richard ashcroft (”probably the best singer in the wolrd”, chris martin)
алкохол
гледки
nipple piercings
bbc
e commerce

the economist
хомеопатия
синьо небе
да помагаш на хората
наука
хармония
нови емоции
естествена светлина
autobahnen
екзистенциални въпроси
безумни теории
разбиране без думи
концерти

мистериозни моменти
NIN
skating
web design
неправителствени организации
мир
добри сърца
умни хора
култура
punk rock
медитация
да се чувстваш изгубен
muse
евтини подаръци
целувки по челото
заключени погледи
музикалният бизнес
цял ден на плажа
пътечки в гората
pj harvey
топлината на нечие гладко тяло

стаи с души
китове
млечният път
първа разходка в нов град
ангели *на*
да държиш на приятелите си
без категория
south park
шотове
world wide web
душ на свещи
nokia
преносими компютри
рошава коса
космически червеи
литература
heat
дълги дни
европейско кино
пътувания без цел
да научаваш неща, които знаеш че няма да прилагаш
андре-луи
дюн
документални филми
столиците на света
свеж въздух
влага по кожата
таралежи
смешни уши
цигулки и пиано
jbl
баскетбол
неловко мълчание
да се правя на света вода ненапита

нещо не схващам много. ако можем да убиваме хора, трябва и да можем да ги съживяваме след това. всички би трябвало да сме като Христос. няма обяснение за това. защо пък да може толкова лесно да се развалят нещата.

трябва да има достатъчно голяма сила и от другата страна на везната, ние просто не сме я открили, май.  това, разбира се ще е вярно, ако равновесието в  природата е абсолютна истина, аксиома, роза, крем.

аз вярвам,  че един ден ще го открием това нещо. голямото добро нещо. вярвам и в колективното съзнание. допълнителна информация давам само на абонати.

като съм започнала с въпросите и да попитам защо ако любовта е най-хубавото нещо на света, не можем да понесем любимата/ият да обича още някой така? откъде-накъде това хубаво нещо ще се крепи на егоизма. bitchy nature has the answer. някакси е изчислила, че е по-рационално да си ги гледаме зиготите, а не да оплождаме под път и над път, та за тая работа трябват мама и тате да се грижат за детето и най-добре да се обичат само по двама.
а слушам една песен, която ми напомня колко е сладко да прималяваш от желание, чакайки някого и когато той дойде, да си толкова изморен от емоция, че почти да припаднеш и сърцето ти да спре.

като сме започнали с откровенията, има особен чар  да си се трудил над m&a анализи до четири през нощта, после да си драснеш един мъдрости за живота в блога, да направиш две магистрали в тоалетната и да знаеш, че на другия ден балансът ти ще се е повишил с 10 000 долара.
п.с. направи ми впечатление, че на места имам грешки буквени (менталните са против уроки). не ги поправих, свиквайте че сме хора. да им се порадваме.

надявам се да ми отговори със същото

п.с. “на френски гърда е sein и е в мъжки род”

мейлове, смс-и, писма, чатове, форуми, съобщения в бутилки, лични бележки, коментари.

харесва ми да мога да се съсредоточа върху това, което искам да изразя, а нещата отгоре ми позволяват да го правя. особено асинхронната комуникация има специален чар.  чудя се дали може само заради някаква подредба на думи човек да почувства толкова силна емоция, колкото когато е до някого. предполагам, че си е съвсем възможно, да вземем грачещия гарван, не мога да не се смея заради него, защото си е доста нелеп пример, нелеп за мен се отнася, не за ботев, определено не. човек не може да не комуникира. независимо какво прави, той взаимодейства с околната среда. какво ли може да замени обаче непосредтсвената близост. едно дълбоко разбиране и акцептиране, i guess.

връщайки се по тъмно днес през парка. пресичайки някакъв много ярък светофар.  и  после в един тунел. едно и също си мислех. малко не пресекулки. колко малко хора искат да те усетят наистина, да чуят и да се чудят на мелодията ти. много могат да те харесват, да ти орбъщат внимание. при все че колкото по-възрастен ставаш, комуникираш повече за себе си, отколкото заради другия.  но дори това да не е вярно. малко, единици са тези, които искат да чуят как тикатка часовникът ти. да искат да влязат в теб там, където и ти не стъпваш често. но което е част от теб, главната ти част. да повдигнат капака на колата ти и пуснат ръка по мотора. стана малко сексуално, ама то душата е като тялото.
не във всеки ми се гледа, което е жалко. започвам така да си дефинирам самотата. когато няма нито един, в когото искаш да влезеш надълбоко. не заради теб, заради него. всъщност всичко винаги правиш за себе си.

това пък е свързано с желанието да си активен. когато нямаш вдъхновение, спиш. а най-голямо удовлетворение  изпитвам от активността.

ако се сетя още нещо, ще пиша.