алегории
юли 10th, 2006малката русалка не ми е била чак най-любимата приказа, но ми харесва много. като малка ми се струваше, че е писана прекалено много за възрастни и чаках да порасна, за да разбера и аз защо и как. доста е тъжна за едно дете, а пък си и мислех, че това с времето няма да се промени. преди една седмица обаче се замислих, че всъщност краят и въобще не е тъжен. просто защото да се превърнеш в пяна, да станеш на енергия е нещо по-нагоре по спиралата от любовта. от любовта към принца имам предвид. човешката любов. стори ми се толкова сладка и хубава мисълта да се превърнеш в морска пяна.ммммммм.
а иначе стават едни неща, които упорито ме карат да мисля, надявам се машината да не прегори.
например. проблемите, свързани с комуникацията произлизат от това, че хората слагат отношенията в някакви инситуционализирани рамки, защото така са по-подготвени за следващата стъпка, за сценария. това става подсъзнателно като стратегия на оцеляване. не са готови да поемат рискове и по този начин, когато очакваното и истинското събитие не съвпаднат, се получават недоразумения. убягват ни истинските моменти и ние изпускаме много емоции само защото не се познаваме толкова добре, че да знаем къде са границите ни. а би трябвало, за да почувстваме по-добре предлагащото ни се, да сме отворени и необременени.
прекалено много залагаме на неща, които ни е казано, че биха ни направили щастливи. при положение, че има толкова много възможности за ново, ние се ограничаваме като миди и често сами си приготвяме нараняването.
днес размишлявах и над едно друго нещо, което обсъждахме преди време. аз градях върху теорията на м., че ако един човек е в хармония със себе си, никога няма да те предаде или нарани. по-точно, никога няма да ти каже нещо лошо за теб. опитвах се да си докажа, че всичко, което казваме относно някого, всъщност казваме за себе си. ние никога не можем да бъдем обективни съдници (да съдиш някого според мен по принцип е най-нелепата грешка в комуникацията, която човек може да допусне). така изразяваме мнение по отношение на човек, в чието положение ние никога не можем напълно да се поставим, за ситуация, която ние в повечето случаи не сме преживели и още по-малко не можем да усетим както през очите на нашия събеседник, а същото това ни мнение е творба на нашето съзнание, моделирано от стотици външни фактори. ако това аз се познава и обича, то ще търси само хармония и ще излъчва същото позитивно отношение навън, каквото има към себе си.