take-it-or-leave-it

е цветът на раздялата и намирането

ми е противно като знам, че трудно ще заспя и че утре след първите премигвания ще си спомня и стомахът ми ще се свие отново

след като вече трети ден ме обхваща изведнъж за по доста минути някаква вбесяваща агресия, реших, че е крайно време да направя нещо по въпроса.

затова нарисухвах на едно листче 75 % от всички неща, които ме възмущават, хабят енергията ми в негативни дреболии и са си чисто и просто ембриони на ограничеността. нарисувах ги, чети надрасках, с доста засрамващи детайли и с любимо саркастично удоволствие. след като горях и пращях няколко минути над тях и си мислех колко лесно ми е да се отдам на лоши мисли и емоции, го скъсах бавно на малки парченца. после се оправих. и ги хвърлих на боклука.
сега остават 25 %. ама е по-лесно, като виждаш начини за активен emotional management.
а докато гоних няколко дошли буквално от небитието мухи-винарки (не ми е ясно само кой го опложда този био-боклук!!!), се сетих, че е много трудно да се даде определение на думата добър. той има добро сърце. тя е добра. ние сме добри хора. прави добро. има ли въобще по-сложна дума. всеки (като че ли) знае, усеща какво е това, но никой не може да му даде точна дефиниция. надявам се искрено това да е първично-вроденото ни нещо. това усещане.
безапелационно като muse, които в момента са любимата ми муза.

и полетата на nazca.

малката русалка не ми е била чак най-любимата приказа, но ми харесва много. като малка ми се струваше, че е писана прекалено много за възрастни и чаках да порасна, за да разбера и аз защо и как. доста е тъжна за едно дете, а пък си и мислех, че това с времето няма да се промени. преди една седмица обаче се замислих, че всъщност краят и въобще не е тъжен. просто защото да се превърнеш в пяна, да станеш на енергия е нещо по-нагоре по спиралата от любовта. от любовта към принца имам предвид. човешката любов. стори ми се толкова сладка и хубава мисълта да се превърнеш в морска пяна.ммммммм.

а иначе стават едни неща, които упорито ме карат да мисля, надявам се машината да не прегори.

например. проблемите, свързани с комуникацията произлизат от това, че хората  слагат отношенията в някакви инситуционализирани рамки, защото така са по-подготвени за следващата стъпка, за сценария. това става подсъзнателно като стратегия на оцеляване. не са готови да поемат рискове и по този начин, когато очакваното и истинското събитие не съвпаднат, се получават недоразумения. убягват ни истинските моменти и ние изпускаме много емоции само защото не се познаваме толкова добре, че да знаем къде са границите ни. а би трябвало, за да почувстваме по-добре предлагащото ни се, да сме отворени и необременени.

прекалено много залагаме на неща, които ни е казано, че биха ни направили щастливи. при положение, че има толкова много възможности за ново, ние се ограничаваме като миди и често сами си приготвяме нараняването.

днес размишлявах и над едно друго нещо, което обсъждахме преди време. аз градях върху теорията на м., че ако един човек е в хармония със себе си, никога няма да те предаде или нарани. по-точно, никога няма да ти каже нещо лошо за теб. опитвах се да си докажа, че всичко, което казваме относно някого, всъщност казваме за себе си. ние никога не можем да бъдем обективни съдници (да съдиш някого според мен по принцип е най-нелепата грешка в комуникацията, която човек може да допусне). така изразяваме мнение по отношение на човек, в чието положение ние никога не можем напълно да се поставим, за ситуация, която ние в повечето случаи не сме преживели и още по-малко не можем да усетим както през очите на нашия събеседник, а същото това ни мнение е творба на нашето съзнание, моделирано от стотици външни фактори. ако това аз се познава и обича, то ще търси само хармония и ще излъчва същото позитивно отношение навън, каквото има към себе си.

преди малко за втори път през живота си смъкнах XaoS и си мисля, че този път ще и отделя повече внимание. прочетох някои неща за фракталите и какво може да се прави с програмата, обаче имам още много въпроси. след час ще направим един brainstorming с ground control-а. стигам повече от често до лотос, което е странно някакси.

най-новата версия на XaoS за Windows е 3.2.

не знам дали съм още дете или не, но определено моите спирачки не работят безотказно.

вчера, след като вече имах чувството, че окото ми ще измръзне от леда, с който го притискам, минахме на алтернативни начини да смекчим страховития поглед на синьо-червеникаво-подутото ми око. the quantum touch е нещо много просто в най-хубавия смисъл на просто. предполагам, че съм напът да стана поклонник на тантрическите изживявания, представяйте си каквото си искате и пак ще бъдете далеч от моята и по-близко до вашата истина.

това го сложих в say sth категорията, по-скоро му подхожда shout.