take-it-or-leave-it

когато се събудих, навън валеше много силно. когато за втори път се събудих, беше спряло. аз спах три минути.

напът към лекциите, на светофара, една много топла ръка ме улови за рамото и аз се усмихнах през чадъра и си казахме здравей за чао.  и двамата бързахме.

кръвното ми падна брутално по време на guest lecture-а ни и аз, прозявайки се, окончателно реших, че private equity не е моята чаша чай.

после ходих на лекар, по-скоро ходих по бюрокращина, прегледът трая 1 минута и 45 секунди, същото лекарство, пак след 2 месеца преглед. искат да идвам по-често, за да взимат повече пари.

по пътя от едната клетка на бюрокрацията до другата обаче срещнах един невероятен австралиец. исках да му пожелая nice day, gorgeous man. тези идеи идват винаги 15 минути след това. можеше сега да ядем някъде сладолед.
от няколко седмици съм станала поклонничка на красивите мъжки тела. няма нищо общо с първенството, просто с топлата ръка сутринта.

което ми напомня, че тя ще дойде след половин час и очаква шопска салата и чушки бюрек, които се надявам този път да станат като в ресторант пеликан в созопол ( а не като 1. и 2. път ). ако не LBOs, поне да се науча да готвя: ))

This entry was posted on сряда, юни 28th, 2006 at 5:07 and is filed under .