sweet home alabama
юни 15th, 2006такова парти отдавна не се беше случвало, невероятно е колко бързо става ден отново. изпиваш две три, няколко диска и вече чуваш птичките навън. вчера беше много алкохолна вечер без каквито и да било ексцеси, като изключим ужасното ни пеене. и китарата не струва, личи си, че този, който ми я подари, ама нищичко не разбира от инструменти. музикални. толкова ми е лежерно и хубаво, все едно всеки ден за първи път става топло и зелено.
имам лека форма на инсомния, това е и заради късата нощ. играе ми се зверски баскетбол, утре ще си купим топка. карат ми се кънки, но съм недоспала, а моите са по-бързи отколкото трябва за моето каране, затова ще се въздържа. играе ми се и федербал, ще отида по-късно, след като почета малко the economist. какви ужасни неща пише там за българия и румъния, тежко ми става на сърцето, като ги чета. не ги е срам понякога. с две думи убиват една страна, която не познават. а иначе ги уважавам. саркастични диванета. днес ще ги видим срещу тринидад и тобаго. само да няма масови боеве. идват само за да се сбият. и после никой не ни искал в европейския съюз. да се държим културно, няма какво друго да правим и без това. но съм много щастлива, че сме малка държава. малките държави не могат да направят някакви много големи глупости. надявам се.
убеждавам се всеки ден, че културата не е някаква национална черта, а е нещо което или носиш у себе си, или не.
написах много дълъг мейл на майка ми, в който и подметнах, че би било интересно да се съберем заедно цялото семесйтво и да си запалим една весела цигарка. не знам дали ще плесне с ръце и ще ме прегърне, но се радвам, че и го казах. нека има материал за мислене.