take-it-or-leave-it

когато се събудих, навън валеше много силно. когато за втори път се събудих, беше спряло. аз спах три минути.

напът към лекциите, на светофара, една много топла ръка ме улови за рамото и аз се усмихнах през чадъра и си казахме здравей за чао.  и двамата бързахме.

кръвното ми падна брутално по време на guest lecture-а ни и аз, прозявайки се, окончателно реших, че private equity не е моята чаша чай.

после ходих на лекар, по-скоро ходих по бюрокращина, прегледът трая 1 минута и 45 секунди, същото лекарство, пак след 2 месеца преглед. искат да идвам по-често, за да взимат повече пари.

по пътя от едната клетка на бюрокрацията до другата обаче срещнах един невероятен австралиец. исках да му пожелая nice day, gorgeous man. тези идеи идват винаги 15 минути след това. можеше сега да ядем някъде сладолед.
от няколко седмици съм станала поклонничка на красивите мъжки тела. няма нищо общо с първенството, просто с топлата ръка сутринта.

което ми напомня, че тя ще дойде след половин час и очаква шопска салата и чушки бюрек, които се надявам този път да станат като в ресторант пеликан в созопол ( а не като 1. и 2. път ). ако не LBOs, поне да се науча да готвя: ))

купих си ги тези очила за 4 лева от някаква жена на спирката на 280 на университета. после, още същата вечер си помиелих, че завинаги съм ги изгубила, защото ги забравих в едно заведение. но те ме намериха. явно са знаели, че няма толкова лесно да се разделят с мен.

днес в същите тези очила на главата ми се отразяваха прожекторите на frankenstadion, пардон FIFA 2006 WM stadium nuremberg, където гледах холандия- португалия.

днес трябва в девет да хвана влака, за да отида в италия. но няма.

днес четох пак на работа. адски ми е интересно. четох специалното издание за новите медии. блогове, подкастове, уикис, в-логове, хаха, заповядайте в света на кирилицата.

днес, т.е. сега се обади дон кихоте. иска да ходи на латино парти.

днес искам да играем федербал и ми се ходи в гора, само че наблизо няма.

днес е днес.

…заглавието е само за фенове на колективното съзнание или за spam.
още не съм го догледала, а то си е доста изискващо ресурси. ще го гледам пак. ако няма с кого да го изкоментирам. като всяко интересно нещо има много светлина и много сенки.
what the bleep do we know

когато двама много важни човека в твоя живот, без да имат каквато и връзка помежду си, изключвайки самия теб, ти натрапват по един приятен и обсебващ начин една и съща мисъл, един фрагмент - това дали е чиста случайност или нещо, изискващо по-задълбочено разследване.

не е само това чe

днес е лято наново

и е чисто начало
и не иска причини

а да тръгне нагоре
и по своя кръговрат
да се вие напреде

а край няма спирала

не съм tool, да знам

но ме забавлява

такова парти отдавна не се беше случвало, невероятно е колко бързо става ден отново. изпиваш две три, няколко диска и вече чуваш птичките навън. вчера беше много алкохолна вечер без каквито и да било ексцеси, като изключим ужасното ни пеене. и китарата не струва, личи си, че този, който ми я подари, ама нищичко не разбира от инструменти. музикални. толкова ми е лежерно и хубаво, все едно всеки ден за първи път става топло и зелено.

имам лека форма на инсомния, това е и заради късата нощ. играе ми се зверски баскетбол, утре ще си купим топка. карат ми се кънки, но съм недоспала, а моите са по-бързи отколкото трябва за моето каране, затова ще се въздържа. играе ми се и федербал, ще отида по-късно, след като почета малко the economist. какви ужасни неща пише там за българия и румъния, тежко ми става на сърцето, като ги чета.  не ги е срам понякога. с две думи убиват една страна, която не познават. а иначе ги уважавам. саркастични диванета. днес ще ги видим срещу тринидад и тобаго. само да няма масови боеве. идват само за да се сбият. и после никой не ни искал в европейския съюз. да се държим културно, няма какво друго да правим и без това.  но съм много щастлива, че сме малка държава. малките държави не могат да направят някакви много големи глупости. надявам се.

убеждавам се всеки ден, че културата не е някаква национална черта, а е нещо което или носиш у себе си, или не.

написах много дълъг мейл на майка ми, в който и подметнах, че би било интересно да се съберем заедно цялото семесйтво и да си запалим една весела цигарка. не знам дали ще плесне с ръце и ще ме прегърне, но се радвам, че и го казах. нека има материал за мислене.

“Искам да взема която и да е лъжица и да започна да греба от челото му, като от плодовата торта пред мен в чинията, само че да изгреба точно онази вена по средата на челото му, която не се вижда всеки ден, централния нефтопровод за двете му полукълба.”

толкова съм happy.

днес започнаха головете в собствени и чужди врати, аз пък догледах последните пет минути на garden state, който вчера прекъснах точно преди края. това е първият филм от много време насам, който не съжалявам, че съм гледала.

като бебе.

уморен, не може да си държи отворени очите и въпреки това ме гледа. чувам на котлона как се мятат макароните. 3 през нощта е. мелодии за телефони по телевизията. не искал да е само f.

няма да забравя миризмата на онзи препарат в сините кабинки - тоалетните, нито чашите, нито китайските значки, които откраднахме. нито поничките, нито праха, нито гривните и найлоните, нито бразилската храна, нито огромните колони, синята ми коса, тя беше лилава, но за мен е синя, нито дима, нито краката във въздуха, нито оградите и тетрапаковете, нито гардовете навсякъде, нито братовчеда на jay kay, нито небето над нас по време на meds.
pps. една чудесна новина - остава подгряват ladytron.