плажът
май 8th, 2006последните две седмици прекарах в пет града, престоят варираше от час и половина до седмица. пътуванията винаги са ми доставяли особено удоволствие. макар че този път повечето неща протекоха по необичаен начин, научих страшно много неща. представата ми за сегашното ми съществуване като един голям rollercoaster ми се струва най-правдоподобна. виждам някакъв завършек, когато скоростта ще ме изстреля в космоса и аз ще се нося в един спокоен живот. не съм сигурна обаче дали искам такъв завършек. и кога, ако може още да се пазаря.
париж е невероятен град. софия си ми беше толкова симпатична, колкото всеки път, когато се връщам, само където хората ми се видяха отчаяни.
последният ден ми беше особено тъжно за страната ми. това ми е от най-болезнените страдания, защото нищо не мога да прменя. и не можеш лесно да го игнорираш, всяко нещо, което виждаш, ти напомня за него и няма как да се разсеяш. доста е мащабно това ми страдание.
за сметка на това обаче се запознах с много позитивни и мили хора, амин.
а плажът трябва да бъде спасен.