take-it-or-leave-it

да, факт е. отпреди 45 минути, може би малко по-малко. депресия в един нов вариант, по-зрял, по-болезнен.

невероятно е колко много неща учи човек. как за много малко време може да научи много неща. от ситуации, от течението на живота. не може, трябва. ако иска да продължи, трябва да учи.

в главата ми кръжат не-знам-си-колко мисли, всяка се блъска, за да лъсне първа и за да ме заболи от нея, да мога да заплача и тя да седне на сцената да си почива.

имах невероятен уикенд.

snekaer pimps // 6 underground

полунощ е. сега в мислите ми е само един измислен диалог, какво трябва да кажа, какво искам да му кажа. но нямам смелост. за нито един. ако трябва на всичките да им кажа това, което мисля, ще е крещене. номер едно - още ми се повръща от него. това е, като махнем, че го обичам много, че ме познава истински, че не е за мен, но винаги до мен, че е искрен. номер две - че не е живял никога. че не обича. че ще е изгубена душа.

the cardigans // my favourite game

номер три. че трябва да се върне при нея или да спре да си я представя, докато чука други.

може би това е естественият ход на нещата. три.

This entry was posted on неделя, април 9th, 2006 at 16:17 and is filed under lightbulb.