отказвам да слушам morrissey
април 4th, 2006filmschool // on and on, много ми харесват, тази песен първо ми напомни за една българска банда - tha headstall. след няколко слушания не съм сигурна, че много си приличат, но първото чувство винаги е най-вярно.
напоследък ми се случва да виждам и чувам неща, които са ми само в главата, не защото съм постоянно упоена (изключваме алкодръгс), ами сигурно защото има пълнолуние. при пълна луна сънувам разни абсолютни измишльотини, някой път забавни, друг път - гърч. сега и денем е така.
имам и забавни тероии. първо наблюдавах една група хора, които познавам, в метрото. те са на моята възраст, аз обаче им се явявам нещо малко като авторитет. преди да ме видят, те се чудиха какво да правят и бяха малко нетърпеливи. после, когато се присъединих, те се успокоиха, чакаха аз кога ще сляза (аз знаех къде трябва да отидем), бяха като малки деца, въобще не внимаваха. можех да ги карам и до последната спирка. не го направих. обаче се зачудих дали и ние не сме слепи и безпомощни като малки деца при авторитета на държавата. знаем, че има там едно голямо нещо, което ни казва кое накъде и как, и защо. сигурно сме по-спокойни и тъпи с държава. което не значи, че без ще сме по-добре (някой въобще да си го представя това нещо?).
после се връщах през парка към четири през нощта. аз почти в права линия, той на зиг-заг - обясни ми, че алкохолът е спорт, защото като вървиш напреко на улицата, ходиш два пъти повече, което си е чиста истина и аз смятам да го практикувам по-усърдно. небето беше малко мътно, но си се виждаха звездите. точно под лампите обаче не се виждаше нищо. следователно - под изкуствена светлина, истинските звезди не се виждат. ще го прилагам сега наживо (без андрей баташов за жалост) и ще проверя емпириите дали са отговарящи на реалността.
всчики взеха, че прослушаха morrissey покрай остава.